Като човек, занимаващ се с писане на различни текстове – художествени и такива с малко по-бизнес насоченост, понякога си давам сметка всъщност колко е голямо значението само на една дума.
Да оценяваш думите, които пишеш и казваш, си е нож с две остриета.
Причината е в това, че едновременно е голяма златна мина да знаеш какво да кажеш във всеки един момент и да преценяваш как това ще се приеме от реципиента.
От другата страна на монетата, обаче седи и натоварването от това да мислиш за различни думи постоянно.
Звучи страшно, нали? Постоянното мислене за тази дума, ами онази… охх, а там можеше и онова да кажа, но пък то нямаше да се върже с… ама, все пак можеше да го кажа, нали?
Уводът имаше за цел да ви въоръжи срещу частта с тезата
Дали съм успял да ви подготвя за това, което следва? Не знам, наистина, а и то да не зависи от мен – в тази държава волейболът е ежедневие.
Знам, че да прехвърляш тежест от твоята институция на другите, се е превърнало в нещо нормално, но напоследък се е превърнало в същински навик на всеки с малко повече власт.
Сега, дайте да си го кажем честно – явно не е случайно, че във волейбола и фигурното пързаляне българите сме най-добри.
Първо, прехвърляме отговорността със силен сервиз в чуждото поле, а после с такива красиви пируети излизаме от ситуацията, че обираме точките на журито, съставено от обществеността.
Заради това последното изречение днес ще ме е страх да се прибирам сам към вкъщи, но какво да се прави – истината си е истина и все от някого трябва да се каже.
Продължаваме нататък с тезата. Първата част от нея приключи и разбирам, че като говоря за навици, трябва да призная и своя.
Мина се не мина една четвърт от текста, а аз още не съм ви казал за какво пиша днес – отвратителен навик, който както знаете много добре, се опитвам да изкореня от известно време насам.
Вие ставате свидетели на епичните ми усилия относно отучването и съм сигурен, че отказването на цигарите би било много по-лесно.
На проблема като на проблем
Сигурно сте дочули, че от снощи минахме от извънредно положение в извънредна епидемична обстановка. От трън, та на глог.
Този български народ все по сопите ходи. От едно време сме си тръгнали и не се научихме, че „Българията няма да се оправи“ със сила, забрани и еднолично управление.
Така де, снощи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев изнесе извънреден брифинг. Той много ми напомни на онзи, който генерал-майор Венцислав Мутафчийски, шеф на Националния оперативен щаб, изнесе преди два месеца без един ден.
Тогава никой не му обърна кой знае колко голямо внимание, но все пак промените си станаха факт.
Много рискувам написаното да се превърне в обзор на всичко случило се до днес, но осъзнавам по колко тънък лед вървя и няма да допусна тази трансформация.
Във времената, когато Генерала стоеше прав на брифингите
Пак се заяждам в редовете си с онази лека нотка на хапливост, която сигурно вече сте свикнали да виждате, но сега имам въпрос. Помните ли времената, в които Генерала седеше прав докато течаха брифингите?
Помня колко плавно съобщаваше конкретни цифри, зад които седяха съдби на хора, страданието на цели семейства и прочие.
Спокойствието, което излъчваше любимецът на народа, заразяваше и някак си това действаше като отдушник на цялата общественост.
Сега, обаче говорим за проблема с това как смяната на само една дума „променя“ всичко. Генерала явно вече не е на мода, а аз предчувствам, че следващото движение в социалните мрежи ще бъде „Аз съм фен на Кирил Ананиев“.
Но има един проблем – министър Ананиев не седи прав на брифингите си и това навярно ще му изиграе лоша шега, а това без съмнение ще се отрази на неговото приемане на сериозно от страна на обществото.
Сега, за да не сме голословни, ще кажем само, че макар и българско, обществото приема на сериозно единствено хората, от които усети уважение.
Българи сме, ама иначе сме добри хора
Ще се опитам това да е заключението на текста ми, но ще го облека в малко по-лъскава опаковка, защото днес съм изключително доволен поради факта, че животът ни преминава от едно положение в друго. На хартия, в момента ще търпим ефекта на по-малкото зло.
Тъй като утре е последният работен ден за тази седмица, ще се опитам да завърша с малко по-голяма уикенд насоченост.
Та, ето какво роди главата ми, която през писането на целия текст, бе заета с мисленето на думи, свързани със съвсем различни неща.
Четвъртък е и за доброто на Генерала ще кажа, че днес хората, возещи се в градския транспорт изглеждаха една идея по-удовлетворени от това, че сутринта имаше брифинг. В него взе участие лично най-харесваният човек.
Навярно, след кариерата си на шеф на Щаба, може да се замисли да стане инфлуенсър. Напълно сигурен съм, че освен голяма аудитория, ще има и много пратени лични предпазни средства от различни производители, които да рекламира пред своите верни зрители.
Естествено, правя забележката, че всичко казано в този материал е с цел забавление в работно време.
Ето, видяхте ли как се излиза от ситуация с невероятно прост, но ефективен похват от фигурното пързаляне… ама иначе съм добър човек.
