Преди години в интернет пространството излезе една песен, която съдържаше в себе си изречението „Нема такава държава!“. В нея се пееше за спец акции „със скандални имена“.
В днешно време скандални имена няма, но спец акциите продължават с пълна сила. Маскирани органи на реда, стоящи добре въоръжени пред конкретни адреси, в които се предполага, че се укриват хора, прескочили закона, въдворяват ред и респект навред.
Нещата в България се променят бавно, но славно – правят се внимателни крачки в името на промяната за всеобщото благо. Мале, а това що за заучено изречение е – явно започвам да прихващам от основните действащи политически лица на сцената.
А тя една сцена. Не, няма да ви разказвам „едно време какви сцени имаше“, но сегашната е оплетена от фалшиви усмивки, имитиране на дейност и като цяло нищо не се действа навреме, но резултати незнайно защо продължават да се очакват с нетърпение.
„Всички те живеят в някаква тъпа реклама, в която свободата е сравнена със салама!“
Рекламират ли се силите на Специализираната прокуратура? Тези спец акции явяват ли се пореден опит за затвърждаване на общественото мнение за това, че видиш ли „родната полиция ни пази“?
Ако знаете колко много ми лъха цялата тази работа на „Вижте, ние имаме юмруци и можем да удряме с тях!“ Идеята, обаче е не да демонстрираме сила, а да показваме ефикасност на действия.
В подзаглавието отново слагам цитат, свързан с политическия живот, фалшивите усилия, „инвестирани“ в сериозен труд и многото саможертви, които правят нашите властимащи. Нека да спася материала от голословие и да ви обясня какво значение влагам в думите, намиращи се в заглавието на материала – „спец акции“ и „бой с бухалки“.
Под „спец акции“ се има предвид на практика бездействието, което всъщност е най-доброто, на което са способни разните му прокуратури. Лошото е, че отстрани всичко изглежда еднакво, тъй като всеки път невероятно безгрешните спец акции се провеждат по един и същ сценарий.
Естествено, не се пропуска и стъпката, в която пред вратата се нареждат няколко от полицаите, намиращи се в най-добра форма. Слагат се на постове, на които отлично да ги запечатат фотографите на медиите.
Няма да се лъжем, на органите на реда им харесва да ги снимат, пък да излизат в родните медии по начин, по който да им връзват повече, когато покажат снимката в дискотеката. Едно нещо, обаче остава скрито за невъоръженото око – ефикасността.
Какво постигнаха тези „спец акции“
Тук идва и любимият ми момент в написването на всеки материал – да ви покажа защо съм го озаглавил точно по този начин. Идеята ми бе да обърнем внимание на това, че докато на някои места си играем на добри и лоши, то в други населени области пребиват цели семейства пред погледите на децата им.
Къде бе полицията във Видин, когато пребиха баща и майка с бухалки? Отговорът – позираше за снимки пред новите си „тлъсти“ трофеи в столицата, в Пловдив и в плевенското село Ореховци.
Къде отиде теорията за правилно разпределение на ресурсите
Защо в България винаги се влага супер много в едно нещо докато останалите аспекти от работата остават на по-заден план? Отговорът невинаги става ясен и конкретен.
Най-много ми хареса как медиите говориха за това, че в края на деня главният прокурор Иван Гешев и главният секретар на Министерството на вътрешните работи Ивайло Иванов ще отидат сякаш като свещеници да осветят мястото, на което се е провела акцията.
Там, естествено, няма да има кой да им зададе въпрос относно това защо се е правило всичко това. Най-вероятно ще се чуе отговор от рода на: „Преди седмица беше пребит и ограбен 90-годишен човек, а това не трябва да се допуска в България. Полицията свърши перфектно своите задачи като задържа потенциални извършители. Предстои ни много работа по обработване на иззетите доказателства.“
Кой, за Бога вярва на това? Моля ви се, не прекалявайте с надеждите си, че българският народ е глупав и сляп.
Не забравяйте, че именно българите са онези, които след 500-годишно поробване са успели да се вдигнат точно тогава, когато са ги смятали за най-уязвими и безпомощни. Тук идва ред на въпроса – какво са 13 години за един такъв народ?
Как бой с бухалки може да се превърне в линчуване за едно правителство
Съвсем не трудно. През последните години се наблюдават ясни знаци, че на масовия човек му писна да гледа холивудски изпълнения.
Най-вероятно това е защото не е толкова богат, колкото са хората в "Холивуд". Дали ако беше с по-висок стандарт щеше да си затваря очите повече?
Сега, обаче реалността е съвсем друга – човекът е беден и трудно си позволява онзи салам от рекламата, въпреки че от „месото“, което му предлагат, е най-доброто сред конкурентите си на пазара.
Колкото и евтино да му го рекламират, той все пак ще даде последните си пари и ще го купи, за да има с какво да си замези по време на вечерната емисия, в която ще дават за спец акциите, провели се през деня.
Сега, от вас искам да помислите добре дали ще минете през магазина и дали ще купите от салама. Не мога да ви задължа, но повярвайте ми, ще се преродите ако спрете и новинарските емисии и си останете само на мезенето.
