Замисляли ли сте се какво е да направиш нещо наистина сериозно – да го започнеш супер концентрирано, да вършите работата си ентусиазирано, но да успеете да задържите това ниво за доста дълго време? Е, Генерала знае и го доказа.
Става въпрос за каузата
Проблемът е доста сериозен, а въпросите, вместо да бъдат заместени от конкретни отговори, бяха допълнени с още повече свои събратя. Създадоха се още повече въпроси, на които все някой трябваше да даде отговор.
Няма да губим времето ви с излишни уводи за каузата, за спазването на етика, за любовта към работата. Днес няма да говорим за това какво е да пазиш със зъби и нокти нещо, в което искрено вярваш и изпитваш нужда хората да го разберат.
По този начин ще изгубим не само вашето време. Ще изгубим и нашето, а на нас ни е ценно и нещо не ни се харчи по излишни глупости, свързани с основни житейски принципи, които и без това са до болка познати на нашата интелигентна аудитория.
Днес ще поговорим за явлението да пазиш каузата си. Да знаеш, че си свършил работата си по най-експертния възможен начин, а след това да успееш да го докажеш въпреки пречките, които ти създават онези, стоящи срещу теб.
Е, нека проследим хронологично лентата, до която успяхме да се доберем. След това ще направим опит да ѝ направим дисекция, която да доведе до един балансиран, независим поглед над нещата.
Знаем, че не ни се получава с балансираните погледи над нещата, защото обичаме да захапваме безкомпромисно, но не забравяме, че имаме и принципи. Вярваме искрено в това, че когато някой е свършил съвестно своята работа, то тогава заслужава похвала или дори признание.
Нека разгледаме интервюто на опитния журналист Миролюба Бенатова с шефа на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски, за да видим къде бяха пробойните в двете задачи – в журналистическата и в генералската. И в двете посоки се видя хъс да се докаже правотата на едното и на другото мнение, а подобен ентусиазъм не се среща ежедневно в българския ефир.
Въпросите
Българският журналист е известен с едно свое качество – стремеж към задаване на неудобни въпроси. Той доказа това през почти целия срок на извънредното положение.
Ние, зрителите, можехме съвсем спокойно да станем свидетели на набезите от скандални, а на моменти и напълно безсмислени въпросителни, отправени към членовете на Националния оперативен щаб. Ежедневно те бяха длъжни да отговорят съвестно и без никакво право на какъвто и да е отказ.
Миналата сряда (13.05.2020 г.) българската журналистика за пореден път реши да покаже своя змийски език и се опита да захапе властта за врата. В този случай, обаче ген.-майор Венцислав Мутафчийски не просто не се предаде, а даде да се разбере, че положението не се диктува нито от Щаба, нито от журналистиката.
Четвъртата власт, или безмълвна опозиция от ъгъла
В повечето от учебниците по Журналистика на подрастващите, които правят първи стъпки в материята, се внушава съвсем безцеремонно, че властта се хапе, властта се дърпа и се скубе. Дали, обаче това не е прекалено.
Ако трябва да представим отношенията между управляващата в последните години партия и журналистиката с едно изречение на някого, който изобщо не познава политико-журналистическия живот в България, то нещата се събират в следния разговор:
„А не, не пак ти!“
„Ама… защо?“
„Цял ден те слушам само тебе да задаваш въпроси. Всички журналисти те чакат и те слушат, по 5 минути задаваш въпроси. Някой друг да пита, по ред…“
Ако този диалог трябва да послужи като ориентир пред някого, то сметнете само каква посока ще му даде в началните му стъпки в това да разбере повече за отношенията между политика и журналистика. Т.е., от цялата тази работа разбираме, че явно тези две страни не се тачат особено.
Отговорите
Върху едно нещо се фокусираха отговорите на Генерала, а именно колко добре се е представила Системата. За да сложиш главна буква „С“ на тази дума е проява на смелост, но да се опиташ да го докажеш, си е цял подвиг, на който не е готов всеки от властимащите.
„В България никой не стоя три месеца вкъщи! Стояха в Италия, стояха в Испания, но в България никой не седя.“
Доказателствата
Всички знаем, че между отговор и доказателство разлика има и тя е меко казано огромна. Не можем да твърдим, че сме представили доказателство ако просто сме отговорили на даден въпрос, а и обратното е абсолютно вярно.
Генерала е знаел това, че ще трябва да си служи изцяло и само с доказателства, когато е излязъл на бойното поле срещу журналистиката. Този сблъсък между две от четирите власти в държавата бе изключително показателен за зрителите ѝ – обикновените граждани, но и за останалите две властови групировки.
Какво стана, когато и доказателствата не помогнаха
Срещу журналистиката не се излиза ако не си въоръжен с конкретни аргументи за конкретните въпроси. Има моменти, обаче, когато и добрата аргументация не помага срещу най-опитните журналисти.
От тук нататък следват два варианта – въртене в една спирала докато и двете страни не се изтощят или просто една от двете да се откаже. Така и стана.
Генерала просто се изправи геройски, изтръгна микрофоните и се насочи към изхода не само на помещението, в което се проведе интервюто. Той излезе от отношенията между журналистика и власт, оставяйки след себе си история, която онези, които тепърва навлизат в материята, никога няма да познават.
