Човекът като по-висше и напреднало технологично животно носи тежкия товар на увредената си психика всеки ден. Насилието е чумната епидемия на човечеството от векове насам, породило толкова много убийства и самоубийства, че дори бактериите, причиняващи смъртоносни инфекции, правят крачка назад за реверанс пред своя страшен конкурент.
Нека да си дадем сметка обаче, че понякога ударите могат да не бъдат съвсем видими, но също да са толкова тежки, колкото е един юмрук, поднесен със страшна сила. Ако до този момент не е станало ясно, нека тогава дадем малко светлина и фокус на емоционалното насилие, което се прокрадва тихо между отношенията, влиза безобидно, с лека подигравка и прераства в контрол, и омаловажаване на личността на любимия човек.
Да, това е то, емоционалното насилие, но нека не се ограничаваме само до един увод от няколко изречения, а дадем повече гласност по тази тема. Защото в един момент гигантски скален къс от емоции и чувства пада тежко и отеква с болезнено ехо върху наранената личност.
Когато розовият сън се превърне в кошмар
Емоционалното насилие е тип поведение, което се характеризира с опити за подкопаване на личността на любим човек чрез груби шеги, неуместни коментари, контрол, болезнен сарказъм и дори директни обиди. То се среща в романтични взаимоотношения, в приятелства, семейства и в професионални среди, в които хората са в непрекъснато взаимодействие, изискващо разговори и реакции.
То се извършва от по-властния човек към по-уязвимия и зависим, който е усетен като мишена на нападки и манипулации. Това могат да бъдат взаимоотношения между родител и дете, по-финансово устроен и финансово зависим от другия, между мъж и жена и между еднополови отношения.
Сценарият на емоционалното насилие обикновено започва, развива се и завършва по сходен начин– от пълна отдаденост през леки неуместни забележки до връхната точка на контрола и обидите. Най-често срещаните ситуации са тези в романтичните взаимоотношения между двама души.
Хронология на емоционалните нападения
Всичко започва с уважение и спокойствие. Отношенията са розови и захарни, светът е прекрасен и всичко около влюбените сякаш цъфти, и се подготвя за нови начала.
Доминантната страна, независимо на каква възраст и към коя полова идентичност принадлежи, е всичко онова, за което влюбеният човек си мечтае– добра, честна всеотдайна и нежна. Обещанията за бъдещи планове са налице, а комплиментите не стихват, докато в един момент…Слънцето на добрите отношения не залезе зад хоризонта на романтиката.
Разсеяност, дистанция, хлад– това са първите индикации на сенките, които тепърва ще показват колко е студено в техните прегръдки. В манипулиращата страна се появява апатия или гняв, които изплюват само еднократни моменти на интимност, след което си ги взимат обратно, без обещание, че ще ги пуснат отново.
Интересът към половинката се превръща в обсесивна мания за това, какво прави, с кого общува, дълбаейки във взаимоотношения, които не са напълно ясни за контролиращата страна. Това, разбира се, изобщо не пречи тя да погледне ситуацията през собствената си кула, за да разбере на каква висота е тя от здраво стъпилия на земята партньор.
Следват опити за контрол, манипулации, ултиматуми и разкриване на истини, погледнати само от едната страна. Емоционалното насилие много често бива прикривано под маската на загрижеността, шегата или силната любов, но тази маска е керамична и бързо пада, за да се счупи върху студения под.
То отключва сериозни последици върху психичното здраве на уязвимата страна, подхвърляйки му ниско самочувствие, тревожност, депресивни състояния, неконтролируеми чувства за вина. Много наранени лица описват своето емоционално насилие, без да осъзнават, че то е такова, като загуба на идентичност и начин на живот според очакванията на другия.
Никога не можем да бъдем напълно наясно как отсрещната страна приема думите, дали ги оставя да болят по кожата или ги ближе упорито, за да минат. Но със сигурност можем да кажем, че то съществува всеки ден, в много взаимоотношения и понякога бива оставяно да прерасне дори във физическо насилие.
Важно е да се поставят граници и да се показва уважение към близките. Без тях ние сме обречени на мизантропия и живот в студена клетка в буквален и преносен смисъл.
