Каквото и да става по света, българинът винаги е запазвал самообладание. Той да не е аматьор, че да се поддава на паниката.
По света са възниквали трансгранични конфликти, държавни междуособици и всякакви човешки апокалипсиси, но българинът си знае неговото – днес на работа, прибирам се и си отварям бира. „Жената е сготвила, простряла, изчистила, приспала дечурлигата, аз пускам телевизора и зяпам хубави дупета по каналите, че тези в „Инстаграм“ не ми стигат.“ – казва човекът, обитаващ панелка, живеещ на 14-тия етаж в сграда без асансьор в краен квартал.
Той, обаче, има самочувствие и няма намерение да слиза на нивото на останалия свят – знае си неговото. Виждал е и 2, и 200, знае за живота неща, които другите още не са чували, но най-важното е, че винаги търси безбожно добрата „схема“.
Ангажирал е най-големия пакет от канали, който му е предложил доставчикът, че да има повече избор – не си мислете, че гледа всеки един от тях. Гледа първа, втора и трета и кодираните.
Казва, че кодираните ги избягва, но не е точно така, само се прави. Българинът си е любител на филмовите жанрове, показващи естетиката на женското тяло.
„Човек, ти наистина прекаляваш с тези уводи!“
Не, не, вие не разбирате какво имам предвид. Не е правилно българинът да бива подценяван във всяко нещо, което прави. Ние сме една уникална нация, която просто е леко… как беше – криворазбрана.
Както казваше премиерът на България Бойко Борисов – „Да сме живи и здрави и да ядем кюфтаци!“ Колкото до кюфтаците – бяха от стола на Народното събрание, а до живота и здравето – ясно е , че то ви интересува.
Нормално е човек да е по-мнителен в тези две неща след денонощието, в което отбелязахме рекорден ръст в заболеваемостта от коронавирус, считано от началото на пандемията и извънредното положение. Не е лесно да запазиш самообладание в подобни моменти и това на нас от Socialni.bg ни е пределно ясно.
Така де, проблемът идва от примерът, който взимаме от управниците на държавата. Какъв стимул би имал един човек да работи, когато вижда тоталното бездействие в Народното събрание, например? Да, правилно, отговорът е никакъв.
Точно в такива моменти на масовия човек му иде да си отвори една бира, да седне или не – по-скоро да се разплуе на дивана, облечен с бял потник, пред екрана на телевизора и да хейтва на ред всякаквите му там министри и техните майки. Ама толкова благозвучно да нарежда, че чак сам да се изненада колко е изобретателен в сегментираните поздрави към политическата българска майка.
Няма спор, че според българина българската политическа майка е родила идиот, олигофрен и пр., но той не го казва гласно. Споделя съкровените си мисли относно политиката само на колеги и приятели (други индивиди в бели потници с основно хоби разплуване на диван).
Изрича мислите си не много силно – толкова, че да е достатъчно да събуди приспаните от жената деца (тя друга работа си няма). Дори политиците са виновни за това, че няма дори примитивен асансьорен механизъм в жилищния блок, намиращ се в краен столичен квартал.
Ако българинът имаше пари
„Ама той Бойко не живее на 14-тия етаж. Не знае какво ми е на мене!“ – казва българинът с бял потник и отпива от стъклената бутилка, напоена с пиво от вътрешната страна. Естествено, пивото е тъмно, ама не защото му харесва, а защото има по-голямо съдържание на алкохол и като купиш две бири се напиваш, за да забравиш всички ядове.
Иначе ако пие от светлото трябва да се дават повече пари и сметнато за месец (естествено, българинът си е направил сметката много преди вие да се светнете за тази „схема“), ще отиват много пари. Купува стъкло, че после да може да връща амбалаж, за да получава изкуствено успокоение за това, че все пак не е дал много пари за алкохол.
Ако имаше пари нашият българин, дето се качва до 14-тия етаж всеки ден по стълбите, „ехеее, къде щеше да бъде“. Да, нямаше да пие бира с чипс, а щеше да си отпива блажено от скъпото, отлежало уиски и да хрупа бадеми (естествено, че сурови) също толкова безгрижно, колкото щеше да е и животът му.
Тези хипотези са само ако имаше пари нашият българин. Ако, ако, ама няма – такъв му бил късметът.
Истината е, че ние озаглавихме заглавието по друг начин в началото. Сега ще разберете защо го сторихме тогава, така че не бързайте да ни вините както всеки път – не е признак на некомпетентност, много моля.
Защо се занимаваш с държавни работи
Един от основните навици на Socialni.bg е свързан именно с това – да казваме неща в началото, които се разклоняват толкова много, че дори не могат да се обяснят само в един материал. Теглим тежестта на недостатъците, които имат всички креативни, на идейни и на колоритни личности.
Но това е основният минус на това да си социален. Ние не сме само социални, ние сме социални в БГ, а да си социален в България си е истинско изкуство.
Държавните работи ни идват сложни понякога, но социалните умеят да са адаптивни – нещо, което българинът на дивана няма като качество. Това е и причината да живее в краен квартал в блок без асансьор.
Дано да му дойде акълът докато качва стъпала.
