Всички сме ги чели - историята на някой човек, превърнал се в известна, успешна, вероятно и богата личност.
Всъщност всяка една известна личност има подобна история, тъй като е минала през определен път.
В повечето от тези истории присъства момент, който може да се опише с думи от рода на "И един ден аз осъзнах, че трябва да правя това, за което съм роден", или "Това беше моментът, в който свързах точките".
Ние, хората, които не сме "успешни" и работим някаква работа, която ни плаща наема, без да изразява смисъла на живота ни, понякога четем подобни истории.
Надяваме се в тях да открием ключа, вдъхновението, мотивацията, за да направим този "скок", отвел големите личности до върха.
Това, което историята пропуска обаче е, че обикновено това не е никакъв скок. То е изкачване. Бавно и мъчително.
Има ли кратък път към успеха
Един успешен графичен дизайнер, който рисува и по собствени проекти и това му плаща наема, рядко ще сподели за всички онези "халтури", които му се е налагало да произвежда за чужди бизнеси срещу жълти стотинки. Всъщност, някои от тях го споделят, но повечето от нас игнорират тази част от историята, или си мислят, че не е необходимо да минават през нея.
Тук идва илюзията - за да се осъществят, тези хора всъщност са минали през най-гадната част, през робската част, ден след ден. И вероятно осъзнаването, че трябва да правят нещо повече, не им е паднало изведнъж като метеорит. Вероятно са имали големи колебания и терзания. Но ние не знаем това.
Много малко от нас всъщност са готови наистина да преминат през изпитанията, през които са преминали “успешните” хора, за които четем. Дори самата дума “изпитания” има вълнуващо звучене - сякаш става дума за някакво приключение.
Рядко всъщност пътят към успеха прилича на приключение. В началото изглежда вълнуващо, но идва момент, в който се сблъскваме с ежедневната монотонна работа, която трябва да извършим.
Един успешен спортист трябва всеки ден да прави скучните си упражнения така, както един бизнесмен трябва да извърши хиляди проекти за други хора, които никак не го вълнуват, но това му е работата. Докато не дойде мига, в който той сам определя какви проекти ще осъществи.
Скок или изкачване е пътят към успеха
Няма нищо лошо да вярваш, че си създаден за велики дела. Проблемът е, когато мислиш, че понеже ти си призван за тях, на теб никога няма да ти се наложи да се занимаваш с халтури и да се трудиш за други хора, а не за собствен кеф.
И няма никакъв проблем в тези "Success stories" всъщност. Проблемът е в нашето очакване, че изкачването представлява скок.
Веднъж скокнеш ли, чака те мъчно изкачване. И това е единственият път.
Повечето подобни истории на успешни хора обаче ни представят само началната и крайната точка. Никой не ни казва за изкачването, стъпка по стъпка, докато вероятно вали и условията никак не са удобни, но въпреки това, успешните хора извървяват този път.
