След като ракията по дърветата цъфти усилено заради сравнително топлото време, от българина по-доволен човек няма, можем да бъдем сигурни. Кое ме накара да задам такава тема в уж приятния петъчен ден?
Ще разделя материала на две части. Първата ще се отнася до съвестните хора, които наистина си пишат домашните, правят си адекватни изводи от ситуацията, в която се намираме, спазват правилата и се стремят да са стриктни във всяко едно отношение.
Другата част на текста ще посветя на Ганьо, който си пие домашното и не влага много мисъл за това какво се случва в световен мащаб.
От тук нататък какво остава за изводи, уроци и обеци на ушите – та Ганьо дори след години пак нанесе удар на публицистиката, при това на светъл празник, какъвто е Великден.
Понеже съм откровен с вас, читатели, ще ви споделя и откъде ми дойде идеята за това заглавие на текста.
Лампичката ми светна снощи докато попълвах една наглед безобидна анкета за това с какво се занимаваме в дните на карантина, през които се предполага, че имаме повече свободно време.
Впечатление ми направи това, че всички отговори бяха свързани с излизането на човек сред хора и дейностите включваха контакт с другите.
Нито една възможност не съдържаше в себе си стоене вкъщи и спазване на мерките на Националния оперативен щаб, свързани с коронавируса.
Това ме наведе на мисълта, че няма как да се очаква от българите да спазват карантина след като от всички страни народът бива засипван с идеи какво да прави навън.
„Да не излиза!“ би отвърнал един общ наш познайник, чието име вече дори няма нужда да се споменава.
„Да не излиза!“
Изобщо пишем ли си домашните? Има ли толкова будни хора в държавата, които наистина седят вкъщи спазвайки правилата, правят дисекции на различни ситуации, които се разиграват в обществото, и вадят изводи за това как да се държат?
Страх ме е от онова, което ще чуя, така че се направете, че не сте прочели въпроса – не желая отговор.
Всекидневно ми тежи на съвестта, че пиша хапливи материали за проблемния ни манталитет, но в следващия момент си мисля, че за Ганьо не би трябвало да има прошка.
Та той не пише домашни, защото никой не му ги проверява, не го изпитват между уроците, а на контролните отсъства и не му пишат оценки.
Ганьо пие домашните, защото е по-приятно и така забравя за проблемите си в училище.
Ганьо живее ден за ден, защото учителите не го забелязват и не говорят с него. Не го питат какво му е, защото не им се занимава с него.
Не на фалшивата интеграция!
Това революционно изречение го написах под въздействието на силна емоция и не искам да ви кара да се чувствате потиснати от това, че четете поредния ми неконтролиран материал.
Знам, че дълбоко във вас вие също криете неистово желание да оставите писането на домашни, тъй като нямате пари да отидете до училищната будка.
Въпросът е защо пиещият Ганьо има пари да отиде до лафката, а вие с изводите, които седите вкъщи и правите дисекции, обмисляте теглене на безлихвен кредит?
Защото Ганьо не е прост пияч, а ошлайфан тарикат преди всичко.
Тук вече ви сочим с пръст и се опитваме да защитим Ганьо – да го интегрираме. Той е образът на масовият български каубой, който обаче не се казва Джак и не пуши маркови цигари, грижливо събрани в червен пакет.
Джак не е пияч, а работлив човек в ранчо, който смесва двете понятия – пише и пие. Прави и двете, но ги прави с интелигентно поставена мярка, съобразена с опита, който е събрал през годините.
Пие колкото му се пие и пише колкото трябва – нито повече, нито по-малко, защото е каубой, а те нямат време за глупости и губене на време. Джак може би също вари алкохол, но не се крие, защото вярва в държавата си.
Ганьо обаче, е на друго мнение за държавата и ще разкрие тайните си, но след като изпие две домашарки от „собствена реколта“, защото „няма да им плащам акцизите на тия“!
Ще пропише ли Ганьо и ще пропият ли пишещите?
На този въпрос не знам дали съществува човек, който смее с лека ръка да си заложи репутацията и да отговори.
Мен не ме е страх да отговоря, защото нямам репутация и затова вдигам ръка в час, ставам пред учителя и ще говоря за цял един манталитет, гледайки Ганьо на последния чин в очите.
Кога ще спреш да преписваш от нас и да ни караш да ти пишем домашните, а след това да ги представяш за свои?
Кога ще спреш да се буташ в статистиката на умните и уравновесени деца, а да нямаш нищо общо с тях?
Докога ще обръщаш повече внимание на пиенето на домашни по софри извън града, застрашавайки всички, а ние да седим вкъщи и да пишем домашни, които ти после ще поискаш да видиш преди часът да е започнал?
И Ганьо, спри да биеш публицисти! Учи се от грешките си, защото близо век и половина мина, а ти все още ги допускаш.
