Няма спокойствие в тази държава и това е. Всъщност, преди написването на този материал си мислех дали да започна с толкова категоричен отговор и исках да се опитам максимално дълго да се въздържа от него, но уви.
Ганьо днес не бе в настроение – съдейки по торбичките под очите му си личи, че събитията в държавата влияят дори и на съня му, а да не говоря, че май се е поотпуснал с килограмите след продължителното море, което изкара това лято. Човек на живота е Ганя ви и няма спор в това – доказва го във всяка ситуация, в която му се отдаде възможност.
Проблемът днес, обаче, не е в продължителните морета, които Ганьо си позволява и кредите, които тегли, за да си ги позволи. Всъщност, предния път Ганьо бе арестуван заради протестите на Орлов мост.
Преспа една вечер в ареста на Първо районно в столицата и това му се отрази на психиката. Върнете се в предната статия, за да прочетете повече относно онзи случай, който се разигра предния път.
Факт е, че тогава за първи път видях Ганя леко поуплашен. Няма да скрия и това, че той някак си не можеше да си позволи да го покаже, но аз го познавам вече няколко месеца и от петък на петък проучих как да го разбирам само с изражението на очите му.
Предния път той обеща на всички ни, че ще разкрие какво толкова видя на морето. Както може би знаете, морските концесионери тази година са направо скандални и буквално обират портфейлите на туристите.
Факт е, че Ганьо ходи по улицата с широко отворени очи и не му убягват разни неща особено, когато се говори за обиране на парите му. Като опре до джоба, българинът става фанатично чувствителен.
Как се срещнах с Ганьо днес
Ганя ви днес бе отново с обичайния външен вид – развлачен потник и обикновени, широки, проветриви шорти, разстилащи се малко под коляното. Излезе с чашка кафе (явно си бе купил и кафе машина).
Веднага навързах защо днес не съм минал през магазина, за да му купя кафе – той вече си е имал. Цигарата зад ухото също е една от тактиките, които редовно използва Ганьо, за да привлича погледи към себе си.
Е, този път закъсня с паленето на първата за деня си цигара. Стоя, стисна я между двата си пръста и започна да говори.
„Репортерче, ти наясно ли си какво става по морето?“ – започна леко разтревожен той.
(Не му казах, че утре тръгвам за морето, за да го оставя да разказва независимо. Ако беше разбрал, щеше да започне да ме убеждава, че българското Черноморие е гадно.)
„Значи, не знам тия хора…“ – личеше си, че говори за хората, движещи заведенията – „… не ги знам какви ги диплят, в какви схеми са влезли, ама няма как една порция цаца да ти е 8 лв. 8 лв., бе човеко!
Това е едно десетаче да го дадеш за риба – половин работен ден на някои хора. Изкарват толкова, бе!
Даже имам конкретна история. Върви си четиричленно семейство по улицата – мъж, жена му и двете им деца.
Едното детенце, малко момиченце, вижда уличен продавач на сладолед. Дърпа баща си, за да иде да му купи, да си избере вкусове – яде му се сладолед на детето.
Отива бащата и аз се приближих, за да видя цените на сладоледите, защото знам, че репортерчето е ме пита…“
– подсмихна се той, защото знае, че обичам сладолед –
„… сладоледът беше по 3.40 лв. за топка сладолед, бе човек!
Падна ми шапката, ти вдяваш ли? Бащата се отдръпна и каза на детето си, че не му харесват сладоледите, за да прикрие, че няма пари да си позволи сладолед за детето си.“ – каза Ганьо с почти просълзени очи.
Видях Ганьо и чувствителен
Попитах го какво става с шезлонгите и чадърите, че тук по София се обсъждат такива неща. Той направо се хвана за главата, когато чу тези два плажни артикула.
„Леле, репортерче, човек от твоите въпроси не може цигарата да си запали. Гледай, кафето ми свърши, цигарата още не съм си почнал.
Значи, аз нали знаеш, че и през това минах. Отивам единия ден на плаж, до мене едно момиче, дето го забърсах предната вечер в едно барче, то свястно излезе, ама още не съм се обадил да ѝ кажа, че съм в София.
Отиваме с нея на плажа, тя ми вика, че искала да не изгаря днеска. Аз отивам да търся човека за чадърите и шезлонгите, че викам сега няма мадамата да сяда на пясъка.
Питам го каква е тарифата на плажните аксесоари и той като ми обяви цифрата припаднах, слушай! „Вие клиент ли сте на онова заведение?“ – сочи ми някакво убито капанче – „Ако сте клиент – 7 лв. за двете, а ако не сте – 15 кинта ще ти искам.“
Като скочих, като почнах да викам, те даже май ме снимаха по новините, не знам.“ – каза Ганя и си запали цигарата най-сетне.
Домашно за събота и неделя
Ганя каза да ви питам вас, неговите фенове, дали сте готови да дадете 15 лв. за чадър и шезлонг и ако не сте, какво мислите да правите на морето тази година. Помислете си хубаво през уикенда и ако сте на море в понеделник – огледайте се за цените.
