Сега, няма да се лъжем, работата е сериозна. Тази седмица, наред с протестите, станаха още десетки неща, които заслужават нашето внимание.
Днес, обаче, когато се видях с Ганьо, той бе леко умърлушен. Интересно ми стана защо е така.
Всъщност, когато има някакви интересни неща в държавата, той е супер зареден с енергия да разбива и превзема света, но днес – уви. Пушене тежко, трудно и сърбаше от кафето изключително бавно.
Даже за една бройка да го изпусне и да олее краката си с кофеиновата напитка. Аз го попитах каква е причината за това му изражение, а той отговори някак си странно, под мустак, че му е тъжно за цялата ни нация.
За първи път видях някакъв проблясък на чувствителност у Ганя. Той по принцип е силен, мощен човек, който захвърля фактите с лека ръка и се привързва към някакви негови мисли, далеч от реалността.
В тази ситуация, обаче, Ганя просто искаше да поговори с някого.
Защо се беше разочаровал Ганя
„Аз не съм лош човек, бе репортерче! Никога никому лошо не съм сторил, знаеш ме.
Обаче, изнервям се, когато хората правят лошо на цялата ни държава без видима причина. Защо бе? Какво сме им направили на тези говеда горе?
Защо всеки, който се качи горе, прави глупави решения, рязко затъпява и търси всякакви вратички, през които да мине и да направи зло на държавата и нейния народ? Сякаш има тест, с който ги избират кой да влезе на върховите места на държавата и кой ще кара влака.
Жалкото, знаеш ли кое е? Свестните хора се провалят лесно на този тест, а безскрупулните просто не се явяват, плащат си и го взимат директно.
Искам да им дам домашно на твоите хора, дето ни четат. Ей така, за събота и неделя да си имат, да си мислят – днес не ми се говори много.“
Домашно за събота и неделя
„Кажи им просто да се замислят какво правят в България и какво им дава тя, че друга държава да не може да им го даде. Ако разберат, че обичат това място, да се борят всеки ден за промяна на техния свят, а с това да променят и общата картина!“
