След като миналата седмица си позволихме да забравим „Обзора на Ганьо“, за което пуснахме официално извинение, днес нещата ще се нормализират и ще заразим петъка ви с… не, няма да е с коронавирус. Ще внесем в петъка ви една лека доза хумор, малко хейт и всичко това ще бъде овкусено с микс-подправка „Ганьови малки тайни“.
Всякаква прилика с действителността ще бъде съвсем случайна, въпреки че в Socialni.bg случайности няма. Все пак тук се залага на качество и не е честно да го пренебрегнем за сметка на някаква си надежда в дадени събития.
Бай ви Ганя днес явно не беше на себе си. Както всеки петък, този не направих изключение да купя кафе на вашия любимец.
Защо да не е бил на себе си ли? Всъщност, беше ядосан заради това, че някакъв негов приятел бил контактен с човек, дал положителна проба за коронавирус, па не казал на Ганята и оттам станал лют скандал.
Стоях и чаках на пейката над 40 мин.
Ми ще чакам, като му плащаме да дава обзори, ще седя – нямам особено голям избор, но трябва да подчертая, че с него май започнахме да се сгъстяваме, защото вече е в пъти по-открит, отколкото беше в началото. Да, може би е нормално, но все пак някои биха го сметнали за странно.
Човекът се отпуска и аз на това отдавам факта, че ми закъснява всеки път за уговорките, които си правим. Тази седмица не е като да беше скучна, та имах някакви надежди, че ще се получи хубав обзор.
Както обикновено, бях му купил кафе, че да не започваме обзора докато той е намусен. Този път, обаче, той ми направи поредното добро впечатление с това, че попита загрижено дали съм се извинил на всички вас за това, че бяхме забравили да пуснем обзор предната седмица.
„Репортерче, аз мойта работа си я върша, ти за какво толкова мислиш през цялото време, че забрави да ме пуснеш, да ме четат хората? Какъв ти е проблемът, че лишаваш хората от качествени текстове?“ – пита ме Ганя, докато аз си мислех как да се извиня и по-бързо да започнем разговора по плана, който предварително си бях направил.
Седмицата в няколко абзаца
Тази седмица беше изключително интересна поради две причини – едната бе свързана с това, че няколко тона боклуци бяха заровени, както и с това, че днес сутринта няколко десетки политици бяха ненадейно изненадани с по 300-левови глоби. 300 лв. вече се превърна в нарицателно за безотговорен човек, който отсвирва мерките на Националния оперативен щаб.
Ето как коментира темата бай ви Ганя.
„Човече, мани ги тия селяндури! Първо, какъв респект може да ти вдъхва човек, който търгува с боклук?
Ти да вземеш телефона, да се свържеш с някакви си хора извън граница, Италия ли беше, какво беше там, да уговориш среща, па да се срещнете, да си говорите как ще изкарате пари от… боклук.
Айде, той българинът на какво ли не е свикнал – на трафик на жени, дето ги викат за миячки, те ги правят проститутки. Не е свикнал на схемата с офшорките ли – свикнал е!
Не е свикнал на онази плоска схемичка, дето ти обясняват за постна пица и те правят на баламурник, а накрая детето му учи в университет, нареждащ се в топ 5 в света. И шест апартамента сме виждали от физкултурник, виждали сме и испанска архитектура от пожарникар.
Тулупите четат Винету и ние въпреки всичко им се радваме до краен предел – защо? Кому е нужно да сме толкова наивни – харесва ли ни?“
Усетих, че Ганьо започна да става твърде революционерски настроен и това ме накара да го попитам какво мисли за глобените политици. Когато задавах този въпрос се надявах той да не стане причина за тоталното превръщане на разговора в пълна анархия и проповядване на революционни идеи.
„Нека, „техния родител от слабия пол“! Нека да усетят, че и те са от плът и кръв, че и те не са безнаказани!
На хората в Нова Зеландия им се смеем ние в Европата, казваме им, че са островитяни и индианци, ама имат 100 пъти повече чест в себе си, защото здравния министър си го хванаха да кара колело, беше му за втори път по време на карантина и си подаде оставката, приеха му я и сбогом.
Няма начин да се отучим от тая простотия все да прецакаме останалите, да си мислим, че сме незаменими! Аз много съм цакал – всякакви хора съм цакал.
Едни с пари, други с влияние, трети с власт и интереси, ама никога не съм си мислил, че ще ми се размине. Винаги съм си казвал, че като си ме хванат честно, ще си понеса последствията – живял съм много време с тая мисъл.
И какво стана? Гледай го охранителчето в Рилския манастир – свали си маската, чуха му се гласовете и му се видяха чатовете, видя му се тумбака на тулупа – къде му е оставката?
Той и да я пусне тая оставка – те няма да му я приемат. Да напусне правителството, да направи едни предварителни избори, че да се избира служебно правителство, той бюлетините ги е скрил в мазата на Народното събрание – ще вземе изборите.
Негова е ясна, ама нашата накъде отива?“
Домашно за събота и неделя
Няма значение нашата накъде отива. Важното е, че каквото и да направиш в тази държава, то винаги ще доведе до много боклук, заровени мечти и все някой ще се намери да оплюе теб и твоя „родител от слабия пол“.
