Боклуци, бой и поговорки

Привет, келепирджии! Преди пет минути се върнах в офиса – естествено, задъхан и пълен с ентусиазъм, за да ви разкажа какво стана със срещата ми с Ганьо на пейката на онази улица в онзи квартал.

Сега се чудя за това как да вляза в петъка ви по начин, по който да е едновременно ненатрапващ се, но и да ме запомните. Всъщност, аз тези работи не ги умея, но бай ви Ганя ги знае, така че ги оставям на него, а вие се настанете удобно, за да прочетете 10-минутнтия обзор на 22-рата седмица от 2020 г.

Преди да ви разкажа подробно, а на места да прибегна до дословно представяне на разговора ни, за да не скрия от колоритността на героя ни, ще си позволя да кажа още няколко неща. Предния път скрих това как изглежда Ганьо.

Материалът ще се отнася за милиони хора и едва ли ще спечеля милиони от него, така че външният вид на Ганьо си остава тайна. Засега.

„Казвай какво е споделил, че шефът ме гледа накриво вече!“

Добре, добре. Почвам.

На отиване към мястото на срещата бях помолен да купя кафе, защото според Ганьо съм го карал да излиза рано и не можел да си пие кафето на спокойствие. Правете си сметката колко му плащаме, за да излиза рано сутрин от дома си – не можете да си го позволите.

Както може би знаете, в София тези дни е студено и ми стана странно, че Ганя днес бе с къси гащи. Няма значение, не ми върна парите за дето му купих топла ободряваща напитка, но айде и аз да не байганясвам.

Първият ми въпрос към Ганьо бе за това как е и как се чувства. Той ме погледна зловещо като един човек, който не бе взел нощната си доза сън, но това не му попречи да запали и цигарата си докато ме съзерцаваше тежко и някак си надменно.

Нуждаем се от него и затова не му правя проблеми за такива погледи – интересът клати феса, а шапката на медиите не е от най-стабилните, така че нямаме много избор. Едно стана ясно – този човек със сигурност не обичаше да му се задават въпроси от рода на как си и какво правиш.

Честичко забравям, че времето му е повече от ценно, а още по-често изключвам, че е и скъпо. Така, вашето също е скъпо, така че спирам да ви баламосвам със скучен увод – нека видим какво каза Ганьо за тазседмичните събития.

„Боклуци!“

Както си седяхме на онази пейка в онзи квартал, Ганьо не бързаше с пушенето на цигарата и пиенето на кафето, което му занесох. Изведнъж той възкликна: „Боклуци!“.

Обърнах се едновременно стреснат и зачуден защо точно това бе думата, която той изпрати в пространството, което споделяхме.

„Как може, бе човек? В Интернет знаеш ли какво пише за боклуците – че нямат стойност. Онези боклукчии в бялата сграда и от това намериха да печелят. Това не е нормално – и боклука ни откраднаха. Във Фейсбук непълнолетните кифли знаеш ли какво обичат да споделят за бившите си? „Боклукът при боклука!“. То там ходи!

Журналистите ни таксиметрови шофьори, премиерите ни пожарникари. Ей това е целият цирк!“

Предугадих, че Ганя изпитва тежки терзания по отношение на вчерашния арест на заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков. „И какво ми го крият от коя партия е“ – продължи той – „… ще кажеш, че няма да му излязат кирливите ризи. Той Божков ще прати някоя салфетка, на която пише: „К.Ж. е виновен за боклука“ и всички ще ни казват, че това едва ли е Красимир Живков. Стига фалш!“

Като един виден революционер в социалните мрежи, Ганьо често си служеше с тях и това ми го сподели още във времената, в които не снасяше на медиите своите възгледи срещу заплащане. Там, той изсипваше куп непотребна на хората информация и съдеше тези и онези – сега прави същото, но за пари.

„Мъжете жените си бият, а аз си губя времето пред блока…“

Отпивайки последната глътка от пластмасовата, но иначе изискана, чашка за кафе, Ганьо ми сподели и какво мисли за побоят на жените. С риск да построя стабилни основи на един безконечен разговор, попитах Ганьо какво мисли за нежния пол като цяло.

„Тия нежен пол ли бяха, извинявай?! Значи, слуша бай ти Ганя какво мнение има за женските. Даже, ако искаш, напиши го под целия текст като поговорка. И да не забравиш името ми отдолу.

Повечето като станат сутрин са еманципирани – независими и нямат нужда от мъже. Като си лягат вечер реват за мъжко.“

Честно казано, подобни неща съм си мислил, но никога не съм ги сбутвал в едно изящно изречение, характеризиращо се най-вече с точност. Както казах по-рано, Ганьо умее да смазва всичко петъчно в петък и заради това оставих тази нелека задача на него.

„Виж сега, на тая от Ловеч, дето е с кирката в тавана на колата – кой я е карал да се хваща с някакъв местен бандит. Ама е готино да се хвалиш пред приятелките си, че ходиш с „лошото момче“, а после да ревеш по телевизията. Не ги разбирам такива.“

Размисъл за събота и неделя

Преди да ви изпратя от 10-минутната почивка с думите „Наздраве, уикенд иде!“, ще си изпълня обещанието, което дадох на Ганьо – да му сложа поговорката под материала. Давам ви идея – защо не поразсъждавате над това прав ли е Ганьо да мисли така за еманципираните жени и ако да или не – защо?