Привет, келепирджии! Влизаме в тазседмичния петък като гръм от ясно небе, за да ви предадем какво бе мнението на бай ви Ганя за спец акциите, коронавируса и останалите нелечими болести, от които отдавна страда държавата.

Уговорихме се да направим едно пейка-парти с този колоритен образ, за да ми сподели какво мисли за седмицата и да обсъдим как ще подпишем договор с него, защото… келепир. Не можем да го виним, че си гледа собствената изгода, защото в тези времена човек има нужда от пари, внимание и скандали.

Да, даваме пари, за да ни споделят мнението си по дадена тема. Не, не смятаме, че е жалко, а дори напротив – мислим си, че за съжаление са другите, които не го правят.

Много по-достоверно изглежда, когато над коментара стои подробността „Платен коментар“. Та, съвсем резонно можете да наречете Ганьо и гост-лектор – няма да е зле за егото му.

На пейката в уречения час до мен седна един среден на ръст… не, външния му вид ще оставя тайна засега.

Спец акции и тесни к…ръгозори

Започнах с по-внимателни стъпки, защото досега не съм взимал интервю от толкова известна обществена личност. Първият ми въпрос към Ганьо бе какво мисли за спец акциите и отговорът ме порази.

„Тия тотално са изтрещели. Посмъртно не могат да спрат престъпността. Аз, например, продавах ледени сокчета в училище. Всички закусваха с тях, защото след първия час се разтапяха и онова, което не продавах, го изпивах в голямото.

Може би заради това фалирах в последствие, но много не ме касае това – печелех на гърба на училището и се чувствах добре от факта, че цакам системата. Само за това живеех. Подбивах цената на лавките и лелките се ядосваха от това, че не продават достатъчно.“

„Дълги години никой не ме хвана, че ходих с един сак от ледени сокчета на училище. Давах без пари по пет сокчета на ден за дъщерята на охраната, за да не ми прави проблеми, че влизам със сак в училище. Затваряше си очите.

Проблемите в държавата са същите. Всичко е пред погледа на онези, които трябва да се погрижат, но те не обръщат внимание, защото си затварят очите точно тогава, когато трябва. Как да стане в такъв случай?“

„Айде няма да ви казвам какво стана после, когато директорката разбра за схемата. Всеки го е страх от директорката. Той и Васил Божков го е страх, но е продал толкова много сокчета, че вече е станал по-голям от цялото училище и може да смени човека на директорския пост така, че да му е удобно. Аз купувах мълчанието на охраната, той купува сградата и я превръща в игрална зала – добра игра плете и затова съм му фен.“

Коронавирус

Когато понечих да задам на Ганя въпрос за коронавируса, той дори не изчака да приключа въпросителното си изречение, прекъсна ме и каза: „Балъци, такова нещо няма – не ме карайте да се изнервям. Спрете да вярвате на тези глупости! Аз съм доволен, защото схемите взеха да се получават покрай тая паника с вируса, но бая народ остана без работа.

То това не е мой проблем. Аз изкарвам достатъчно, но понякога ме дразни да ги слушам ония двамата гологлавите и този пожарникар ли беше, какъв беше. Едно време охранител, днеска премиер – не става така. Ся с коронавирус ще ме занимава, айде бе…“

Божков, чатове и хартийки

Само му споменах посоката, в която искам да обърнем темата на разговор, но отново бях прекъснат най-безцеремонно. Какво ви занимавам – четете просто:

„Евала, репортерче ли си, журналистче ли си – не знам, ама фала за това, че ги наричаш нещата с истинските им имена. Те повечето вече станаха инфлуенсъри, бегълци и куриерчета. Тебе като те гледам, ще ме споделяш дословно там във вашето сайтче, така че ще ти кажа каквото те интересува.

Така, тоя Божков не му е чиста работата. Ако си прост колекционер, няма да се укриваш там, дето си пекат кълките разните му плеймейтки – едно време им викаха мутреси. Аз, нали знаеш, репортерче, че от доста неща разбирам и ще ти ги казвам тия неща. Та, тия порцеланови куклички с по две кила силикон на страна, се въртят около такива като Божков.

Ти как го виждаш? Тая ЛиЛана ли е, не я знам, но не му е била любовница ли – 100-процентова даже! Имаше едно време, те сега го повтарят, гледай го – един български сериал за мафията. Тоз босът пак беше някакъв колекционер, поръчваше си пица постоянно (имаше предвид поръчкови убийства на хора). Имаше си той една любовница, дето накрая свърши с куршум в главата.

Думнаха я в съда, човече… прави си сметката.

Колкото до тези хартийки и ученически чатове. Не ме баламосвай с тях, защото не са доказани. Като ги докажат, ще си говорим някой петък пак. Трябва да тръгвам, стига сме си плюли в устите общи работи. Разбери, че коронавирус няма, а тия бели рози, дето ги кичат напред-назад, ще го разберат кой е и ще го обсъждаме допълнително.“

Да не забравите

Ние сме по-нахални и от мухите. Все кацаме там, където най-мирише и избягваме шамарите.

Не говорим глупости, записваме си, за да не грешим, ще има и още. Сега се порадвайте на новото ни изображение – то е изненадата, за да не кажете, че не става това, което сме казали.

Наздраве, че уикенд иде!