Когато двама души загубят работата си в един и същи ден, можем да наблюдаваме две различни реакции. Единият ще играе ролята на жертва, която е била обект на омраза от страна на по-високите позиции, докато другият ще помисли върху бъдещото си развитие и ще направи всичко възможно подобни ситуации да не се повтарят в живота му.
И преди да сте си помислили, че става въпрос за песимизъм и оптимизъм, можем да Ви опровергаем, като Ви кажем, че ситуацията има малко повече дълбочина. Фокусът е върху границата на контрола на собствения живот.
Локусът на контрол е именно това – концепция на личностната и на социалната психология, която обяснява как всеки един от нас разбира причините за успеха и неуспеха, как го преодоляваме и дали изобщо го правим. Психологията е многопластова и интересна, затова ще се фокусираме днес върху един интересен пласт, който поставя дългогодишната дилема „Да бъдеш…жертва или не“.
Що е то локус на контрол
Понятието „локус“ се среща не само в психологията, но и в математиката, и генетика, носейки значението „местоположение“. Концепцията е създадена от Джулиан Ротър – американски психолог, който отделя години, задълбочавайки се в индивидуалното личностно развитие.
Неговите твърдения сочат, че локус на контрол е възприятието на всеки един човек относно това, до каква степен резултатът от тяхно действие е изцяло зависимо от поведението им. Локусът на контрол е местоположението на контрола в обстоятелствата, които заобикалят човека и дали това място може да бъде външен фактор или се крие в самия него.
Локусът на контрол може да бъде два вида:
- Външен – хората смятат, че съдбата им се управлява от външни обстоятелства и хора;
- Вътрешен – хората смятат, че сами могат да контролират съдбата си.
Видове вътрешен локус на контрол
В зависимост от интензитета на вътрешния локус на контрол, той може да бъде силен и умерен. Хората със силен вътрешен локус на контрол е доказано, че са по-успешни и се справят с много повече трудности, преминавайки през тях леко и безпроблемно.
Но понякога той може да бъде и опасен, защото именно тези хора изпитват дълбоко разочарование към себе си, когато се провалят, защото си мислят, че са изпуснали нещата извън контрол. Те имат дълбока самокритичност, която ги довежда до недоверие и съмнение към самите тях.
Умереният вътрешен локус на контрол е притежаван от хора, които осъзнават, че някои ситуации не могат да бъдат контролирани от тях. Той не е нито твърде силен, нито твърде слаб, който може също така да варира според средата, в която се намира човекът – работно място, у дома, напредък на възрастта, и т.н.
Външен локус на контрол
Вярата в късмета е основната движеща сила на хората с висок външен локус на контрол. Те смятат, че всяко нещо, което се случва, независимо дали е хубаво или лошо, е част от плана на вселената, кармата или друга невидима движеща сила.
Те не вярват в своите лични способности и това твърде често ги кара да се отказват от планове или амбиции. Те са пасивни и тяхното мнение много зависи от това на околните, a именно това ги прави по-малко продуктивни в която и среда да попаднат.
Хората със силно изразени състояния на депресия притежават твърде често именно външен локус на контрол. Много често психолозите чуват изречения, като: „Нищо не зависи от мен.“, „Каквото и да правя, все е безсмислено“ и т.н. Тук специалистът трябва да поработи върху осъзнаването на личния принос на своя пациент, малките действия, които могат да се контролират и постепенното изграждане на вътрешен локус на контрол.
И както вече разбрахме, локусът на контрол е ключът към мотивацията, устойчивостта и психичното здраве, както и интересен инструмент за психолози в терапии, образование, бизнес и здравеопазване.
