Някога чудили ли сте се що е то да откраднеш. Според официални статистики и експертни мнения в България се краде ежедневно – от храна, през скъпа техника, до луксозни возила.
Системното нарушаване на заповедите в Библията едва ли изненадва някого от четящите. Има, обаче едно нещо, с което аз, а и навярно всеки съвестен човек, не можем да се съгласим тихо.
Това е явлението, че с всяка материална кражба, се краде и част от психическото здраве на хората, от които е крадено. За подобни ситуации имам един въпрос.
Къде е Робин Худ?
Представете си България да имаше своя Робин Худ. Да, едва ли щеше да живее в гората със своята свита, но поне щеше да се намесва в беззаконието в квартал Люлин.
Да, най-вероятно нямаше да изглежда като оригиналния Робин Худ – щеше да е с гола глава, с мускули, но за разлика от масовите мускулести гологлавци, щеше да е умен. Така де, поне това е мечтата ми.
Какви щяха да са задълженията на Робин Худ?
Безспорен факт е това, че щеше да търси келепира. Не, тук не правя препратка към Бай Ганьо, но все пак четете петъчните ни обзори в рубриката „Обзора на Ганьо“.
Робин Худ може би нямаше да е пластичен, синеок, строен и рус господин, който безвъзмездно да защитава беззащитните, да взима от богатите и да дава на бедните – това го има само по приказките. Българският Худ най-вероятно щеше да гони своята схема и между другото за добрия пиар да отчита дейност като защитник на по-слабата прослойка в обществото – това вече го има в реалния свят.
„Изобщо какви ги говориш днеска – не мога да ти хвана логиката“
Добре, започвам от самото начало. През вчерашния ден в раздирания от вътрешни междуособици от местни дилъри и тайни кътчета краен столичен квартал Люлин двама младежи на видима възраст между 18 и 20 години проследили тайно малко 11-годишно момче, което се е прибирало към дома си.
Тази ситуация плаче за един Робин Худ, но повече по тази тема после. Сега да продължим със случая.
Единият от злосторниците дори задържал вратата на хлапето, за да може то да вкара по-лесно тротинетката си. Впоследствие младежът просто затиснал детето в асансьора и грабнал мобилното му устройство сякаш стръвен ястреб взима с ноктите си някоя полска мишка.
Респективно, малкото момченце уплашено до смърт не се опитало да направи каквото и да е в защита на своя телефон. Е, тук идва моментът и на анализите, които ще превземат този материал също толкова безкомпромисно както простотията е превзела умовете на тези двама „шампиони“.
Нека влезем в аналитичен режим
Страшно! Тези две момчета сигурно пишат възрожденски статуси в социалните мрежи на 3-ти март и 6-ти септември.
Най-вероятно са любимците на момичетата от квартала си, защото крадат телефони от малки беззащитни деца. Има едно нещо, обаче, което не са знаели в онзи момент.
„Чичо Манчо, снех те!“ – за тази реплика се сетих в момента, в който за първи път зърнах кадрите от охранителните камери, поставени в жилищния вход, в който живее малкото момче.
Представете си всички филми, които са минали през главата на изпечения бандит, когато се е спогледал с камерата и е видял как го гледа електронното око. За съжаление, обаче, камерата не е спасила нито телефона на малкото момче, нито неговата психика.
Да, правилно прочетохте… психиката
Люлинският крадец е посегнал на психиката на малкото момче, което е недопустимо. Както щеше да каже един култов телевизионен персонаж: „Това не е библейско!“.
Нека, обаче, ограничим всякакъв достъп на евтината си ирония в този текст и обсъдим какви би трябвало да са последствията за витринните издания на българския бандитизъм. Тези образцови грабители, взимащи с шепи от имуществото на хората трябва да получат най-тежкото наказание.
Той Хан Крум да ви беше хванал, щеше да си гледате ръчичките отстрани. Казахме без евтина ирония, но да си го кажем правичката – цялата тази случка е едновременно колкото нелепа, толкова е и логична.
Понеже вече разбрахме защо е нелепа, нека разгледаме по-важното – защо е логична. Историята е подвластна на логика просто защото тези две момчета са „жертва на прехода“.
Не мога да повярвам, че го казах. Да тълкуваме постъпката на тези вероятно непълнолетни малчугани е също толкова загуба на ценен ресурс като време, колкото е и това да пиша абсурдни коментари по адрес на възпитанието им под постове, чийто собственик подкрепя подобни прояви.
Реално погледнато, проблем във възпитанието на тези двамата има и това едва ли ще остане тайна за някого. Проблемът е, че това е поредната проверка за това дали институциите ще си свършат работата.
Нека спрем да гоним тежки престъпници и големи риби, а да си оправим децата, защото на 3-ти март и на 6-ти септември говорим за това, че сме напреднали много от онези години. Всъщност, докато слушате речи на министър-председател и президент, които не могат да се гледат помежду си, някой може би ограбва детето ви.
Нека ви дадем домашно за следващия път. Помислете си дали ако детето ви се прибере разплакано вкъщи и ви каже, че са го обрали само няколко етажа под вас, ще продължите да вярвате, че тази държава наистина е напреднала от 1879 г. насам?
