Здравейте, образована публика! Привет и на онези от вас в залата, които не са особено компетентни относно последните събития в държавата ни!
Естествено, няма да забравя да поздравя и онези, които хал хабер си нямат от актуалното, ама и не ги интересува особено. От тях не очаквам толкова голям интерес, който да ги мотивира да останат до последната ми дума.
Така де, направо започвам, че днес не разполагам с много време, в което да развивам излишни теории, отнасящи се нито за душевното ми състояние, нито за вашето душевно състояние. Днес не съм и в особено голямо настроение, за да описвам мислите си в протяжни изречения.
Истината е, че нещо като депресия е обзело почти всяка гънка от мозъка ми, защото виждам някакви неща, осъзнавайки, че собствената ми наивност е играла ролята на пречка за това да ги прогледна толкова много години. Много въпроси, започващи със „Защо…“, нахлуха досущ като Гестапо в главата ми.
Започвам да ги изброявам, пък докъдето стигна. Ще се опитам повечето от тях да ги споделя днес, сега, в този материал, защото не искам да ги мисля отново.
„Защо хората се дрогират и карат?“
Според вас защо? Отговаряте ли си на въпроса по някакъв начин и изобщо питате ли се подобни работи?
Аз съм в такава главоблъсканица, че колкото повече се питам, толкова повече ми липсват отговори. Може би е приятно усещането, защо ли не съм пробвал досега?
След като бе нанесен ужасяващият удар върху журналистическия свят с бруталната катастрофа, в която загина Милен Цветков, сега 59-годишна жена бе помляна (спокойно, жива е) във Варна от един селски тарикат без книжка.
Освен, че селски, джигитът бил и неадекватен от евентуално приетите алкохолни и наркотични вещества. Какво правим в такъв случай – чупим предния на чист варненски „джамек“ (прозорец) и го изваждаме от там.
Сега, като ще си играем на видео игри, ще го правим като хората. „Ама той оказвал съпротива“ – е, и – вади го и го пращай да си почива в токсикологията.
„Ама той има права!“ – е, и? Няма права, когато тръшка жени по улицата, чупи къщи, нанася материални щети на половин квартал.
„Ама жената сигурно не е пресичала на пешеходна!“ – е, и? Сега ще оправдаем потенциален пияница и наркоман зад волана, защото жената не е пресичала на „Зебра“ ли? Стягайте се!
„Кой ще кара колата? Той не може да кара!“ – цитат от българска песен
Преди известен брой години (не мога да си спомня точно колко) един български рапър, роден в друг град до морето, бе изпял хитовите думи, които съм посочил в подзаглавието. Тогава, когато ги чух за първи път, не схванах точно какво има предвид авторът.
Вчера, когато гледах видеото, в което добричлията „кара“ колата и помита всичко, което му застане на пътя, веднага си спомних за тази емблематична класика в българското музикално богатство. Разкош!
След това пробвах друго извращение – гледах видеото без никакъв звук от тамошната среда (прекрасна за ушите ми мозайка от варненски диалект и ръмжене на автомобилен двигател). Пуснах си Моцарт и гледах отново цялото видео.
Ако знаете какъв ефект имаше всичко това върху мен. Класическата музика винаги ми е напомняла за образ на спокоен, честен човек, който живее по всички правила, приети от праведността на човечеството.
Та се сетих…
Кой ще ги плаща тези щети
„Едно време Белене и да му гледа сеира!“ – е отговорил някой възмутен възрастен човечец пред телевизора, смачкан от социализма и мизерстващ в демокрацията. Съжалявам, старче, светът не работи така и сега ще ти обясня защо.
Тези щети ще ги покрият парите, дето ти ги удържат всеки месец от пенсията ти. Ти реално няма да го усетиш, ама тия парички вместо да ги вземат внучетата ти, (помни, че и те пресичат улици, не се знае) ще ги дадеш на шофьорчето от Добрич, дето помита жениците по пътя.
Щетите ще ги платиш и ти, наивнико, дето тепърва проглеждаш за някои неща в живота. Щети ще плащат и вашите, дето се бъхтят, за да изкарат тоя месец.
Тишина в залата! Има и положителна страна на всичко.
Знаете ли коя е? Общината се размина само с един стълб, пък вие ще оправяте къщи, бордюри и пр.
Сега, след като сме изкарали напрежението от себе си, може би е време да ви напомня и за още нещо – двоен стандарт! Помните ли Крис, дето уби Милен Цветков в София?
Е, някой нещо чува ли за него напоследък, или го забравихте, защото вече не е модерно да се пускат постове във „Фейсбук“ за това, че „един невероятен човек си е отишъл“? Жалка работа сте и понякога ме е срам, че съм един вид с вас – само констатирам, нищо лично за никого.
„Какво искаше да кажеш за този двоен стандарт?“
Крис и Добричлията. Единият с пари, другият – без.
Крис и Добричлията. Единият с връзки, другият – май няма.
Крис и Добричлията. Единият няма да лежи за убийство, причинено след шофиране в нетрезво състояние, другият – ще маже фасади, ще оправя стълбове, ще коси трева, ще чука камъни.
Крис и Добричлията. Две души с еднакъв мироглед, еднаква съдба, но толкова различно бъдеще.
А едно време какви шофьори имаше, а?
