Смяната на властта във Вашингтон вкарва динамика в дългогодишните преговори за глобален дигитален данък. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелен наскоро разчисти пътя за нови преговори, което поражда у ЕС надежди за ранен пробив.

„Има желание да постигнем споразумение до юли тази година. Надяваме се, че ще успеем“, казва Валдис Домбровскис, вицепрезидент на ЕК, в интервю за Handelsblatt и други европейски медии.

Германското правителство споделя надеждата на ЕК. Споразумение до юли е реалистично, се твърди в германските правителствени кръгове.

Има много положителни сигнали от новата администрация на САЩ за това, че новият министър на финансите е изразил интерес към споразумение.

Глобалната данъчна реформа е основна цел на германския финансов министър Олаф Шолц. Състои се от два стълба: цифров данък и глобален минимален данък. Този втори компонент се основава на предложение, разработено до голяма степен от Германия.

За Германия и Европа става преди всичко въпрос на справедливост. Цифровият данък трябва да гарантира, че големите, работещи в световен мащаб технологични компании ще генерират подходящ принос за финансирането на общността.

От 2013 г. насам индустриализираните страни, водени от страните от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се затрудняват да адаптират международната данъчна система към цифровата икономика.

Засега без успех: САЩ, родина на Google, Facebook, Amazon и Сие., се противопоставиха. Споразумение не беше постигнато и защото администрацията на Тръмп гледаше на искането като на едностранна атака срещу големите технологични групи от Силициевата долина и искаше да им даде лиценз за данъчно облагане (safe harbour).

След смяната на властта и влизането на Байдън в Белия дом сега Вашингтон сигнализира решителна промяна на курса - за радост на европейците. Домбровскис похвали решението на Йелън, казвайки, че то „внася нов тласък".

Цифровият данък в бил тема още от първия му разговор с Йелън. „Ясното предпочитание“ на ЕС е да намери международно решение, каза заместникът на Фон дер Лайен.

Какви са отношенията на страните

Ако преговорите в рамката на ОИСР, обаче се провалят, органът в Брюксел възнамерява да представи предложение за европейски регламент. Държавите се бяха сближили по отношение на минималния данък - не толкова противоречиво предложение, защото в крайна сметка всички страни от ОИСР имат интерес да запазят своята данъчна основа.

Причината за промяната на курса във Вашингтон е декларираната цел на администрацията на Байдън да насочи външнотърговската си политика повече към интересите на американските работници и по-малко към желанията на големите корпорации.

„Нашата търговска и международна икономическа политика трябва да служи на всички американци, а не само на привилегированите“, се казва в новите насоки за американска стратегия за национална сигурност. В никакъв случай, обаче не е сигурно дали Байдън ще успее да прокара новата си политика за цифровия данък в Конгреса.

Годините на застой в спора за глобален цифров данък доведоха до решения на отделните държави с национални закони. От края на 2020 г. Франция налага три процента данък върху цифровите продажби на компании, които имат годишен оборот от най-малко 750 милиона евро от дигиталните си дейности, от които над 25 милиона евро – във Франция.

Дигитален данък с подобен мащаб беше приет и във Великобритания през юли 2020 г. Според анализ на германското министерство на финансите вид дигитален данък има и в Белгия, Италия, Австрия, Испания, Чехия и Унгария.

За ЕС пандемията подчерта необходимостта от политически действия за постигането на дигитален данък:

„COVID-19 предизвика безпрецедентен икономически шок и тъй като работим за създаване на устойчиво възстановяване, от решаващо значение е всички компании да предоставят достатъчен принос за тези усилия“, каза наскоро икономически комисарят Паоло Джентилони.

За разлика от това, ЕК счита, че има малък шанс за постигане на трансатлантическа търговска сделка - въпреки промяната в властта в САЩ. В Берлин известни политици от управляващата партия, като Ралф Бринкхаус и Пол Зиемиак, наскоро предложиха да се използва смяната на властта във Вашингтон за възобновяване на неуспешните преговори за трансатлантическа зона за свободна търговия (TTIP).

Брюксел се надява да работи в тясно сътрудничество с американците по търговските въпроси. Първоначално обаче ще става въпрос за елиминиране на „двустранните търговски проблеми от ерата на Тръмп“, подчертава Домбровскис.

С други думи: да се сложи край на икономическата война, която предшественикът на Байдън подбуди с наказателни мита върху европейските стоки, като стомана, вино и самолети. Що се отнася до реформирането на Световната търговска организация, ЕК разчита на възможността да се споразумее с американците.

ЕС ще разследва Apple

ЕС е готов за ескалация на случая, заявиха в четвъртък пред Ройтерс източници, запознати с разследването.

През следващите седмици американският технологичен концерн Apple може да се сблъска с антитръстова глоба от страна на блока след жалбата от конкурента Spotify, че компанията от Купертино несправедливо е давала преференции за собствената си услуга за стрийминг на музика, съобщиха в четвъртък двама запознати.

Европейската комисия може да изпрати изложение на жалбата, в което се посочват предполагаеми нарушения на антитръстовите правила на блока, до Apple преди лятото, каза един от хората. Делото е едно от четирите, открити от правоприлагащия орган на ЕС срещу Apple през юни миналата година. Изложението на ЕС обикновено посочва дали дадена компания заслужава да бъде глобена и какво трябва да направят компаниите, за да спрат антиконкурентните практики.

Контролът на плащанията от Apple ú позволява да налага такса до 30% за някои абонаментни цени. Нидерландският орган по конкуренцията също проверява плащанията в смартфоните на концерна. ЕК отказва да коментира темата пред Ройтерс.