Винаги съм се старал да поддържам здрава връзка с читателите си чрез материалите, които пиша. Желая те да се откриват сред редовете ми.
С огромна доза щастие мога да ви съобщя, че днешният текст няма да прави изключение. Той ще ви разкаже за нещата, които можете да срещнете през различните епизоди на деня в градска среда.
Стремежът ми е да ви мотивирам да правите определени дейности, за които градът ни предразполага във времена на социална дистанция.
Докато фитнесите, кафетата, ресторантите и моловете са затворени, ще се убедите, че всъщност можем да правим всичко това – да тренираме, да пием кафе, да хапваме и да пазаруваме.
Примерите, които ще давам, ще са свързани с малко по-морски разбирания и начин на живот. Изолацията ме хвана тогава, когато се намирах до морето и това неминуемо даде своя отпечатък върху моите възприятия в рамките на карантината.
Кипящи сутрини
Морските сутрини са прохладни. Добре де, хванахте ме – направо са си студени, но това никак няма да ви попречи да вършите дневните си задължения дори в ранните часове от 07:00 до 11:00.
За първи път преди месец, когато излязох толкова рано навън във време на карантина, за мен бе истинско удивление как животът въпреки мерките на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, кипи.
Във Варна винаги хората излизат рано, но очаквах огромно затишие заради епидемиологичната обстановка.
Да, ама не. Наистина в мен бе предизвикано едно недоумение как хората продължават да имат някаква мотивация за живот след толкова големи рестрикции покрай вируса.
Излизането ми тогава включваше 10-минутна разходка, през която имах време да забележа всеки детайл и да сравня състоянието на нещата в и извън времена на карантина.
Магазините, предлагащи плодове и зеленчуци бяха цветни и отрупани до тавана, хората пиеха кафе преди работа около хранителните магазинчета, оглеждайки се за това да не би да мине автобусът.
Най-голямо удивление у мен предизвика това, че бе пълно с трениращи хора. Бягане, каране на колело, клекове пред входа на жилищния блок, велоаргометри на терасата – все различни начини да влезеш във форма докато имаш повече време, което да отделиш на себе си.
Около тренировъчните площадки за уличен фитнес бяха опънати телени мрежи, които съобщаваха на мускулестите ентусиасти, че във времена на карантина достъпът до съоръженията е забранен.
Естествено, следва смръщване на вежди и отминаване, но не си мислете, че това спира „помпащите“ да правят базови упражнения, където се сетите другаде.
Дори соц лостовете около блоковете, служещи за тупане на килими вече се превърнаха в място, на което се набират мускулестите господа.
Карантината прави чудеса и освен мускулатурата, развива и въображението на всички.
Обедни мистерии
Когато говорим за въображение и нестандартни решения, преди време ви разказахме за случая с възрастен мъж, който реши да сложи отрязана пластмасова бутилка преди да влезе в голям хипермаркет в морската столица. Е, тук тази параноя вече си е цяла мода.
Не, нямам предвид, че всички се разхождат с бутилки на главата си, но в големите хранителни вериги вече служители от охраната пръскат ръцете ви, когато искате да влезете с пазарска количка.
Тази мярка има много поддръжници в социалните мрежи, но противниците макар и малко на брой, са по-яростни и свирепи от всякога.
Случи ми се да видя най-невероятното нещо, на което човек може да стане свидетел във време на карантина. Ръцете на една млада дама бяха безпощадно напръскани с дезинфектираща течност.
Минаха се около две-три секунди преди тя да асимилира какво си е позволил да направи служителят и се извърна да го удари с чантата си.
Тя започна да налага охранителят за това, че той е изпълнил своите задължения, възложени му от съображения за сигурност.
Хора се събраха около дамата и започнаха да задават въпроси, свързани с това защо е посегнала към служебното лице.
Тя не спираше да отговаря, че всъщност това е таен заговор и тази течност всъщност привлича като магнит бактериите на коронавируса.
След като разбраха какъв е статусът на уж нормално изглеждащата дама, хората се разотидоха, а охранителят ясно разбра, че бе станал пряк участник в заговор на извънземните.
А сега, защо ви разказах тази история, която наглед няма никаква поука?
Не позволявайте да полудеете в тези времена, в които всеки е една идея по-лабилен и емоционален.
Вярно е, че от всички страни ни заливат с информация и… дезинфектанти, но това се прави от желание населението да се предпази и със сигурност не е заговор на някоя извънземна форма на живот.
Варненски вечери
Източните вечери винаги са ми навявали спомени за нощните бани в морето, които си правихме, когато бяхме малки. Всеки купуваше чипс, бира и семки, отивахме на плажа и посрещахме изгрева там.
Да, това се случва в най-топлите вечери на юли и август и със сигурност сега човек има нужда от сериозна алпинистка екипировка след 19:30, когато слънцето спре да огрява варненските улици.
Какво ни остава обаче, след като бе затворен всякакъв достъп на пешеходци и лични автомобили до крайморската алея?
Докато варненци са нещастни, популацията на гларуси расте заради спокойствието по първите линии на морето. Дали това няма да е лятото с най-голям брой гларуси?
Най-голяма радост на хората би доставило това делфини да се приближат до бреговете, за да могат хората да им се порадват.
След като морските бозайници сториха това на няколко места по света, защо не и варненци да се порадват на диви делфини.
