Само 23 години са минали от началото на века, а вече можем да се “похвалим” с не малко събития, които белязаха новия век. Динамичният начин на живот, високите стандарти, които гоним и появата на събития, които не са под наш контрол допринасят за развитието на състояние, което не малко психолози могат да определят като епидемията на 21 век.
Става въпрос за състоянието познато като тревожност. По време на карантината значително се увеличи броя на хората развили тревожност и страх да не се разболеят от ковид или да не загубят свои близки.
Събития, които остават извън пределите на държавата също силно влияят на увеличаващият се брой хора, които страдат от тревожно състояния. Ако към това прибавим нестабилна политическа и икономическа среда и проблемите от битов характер, през които преминава всеки, се забърква опасният коктейл на тревожността.
Какво представлява тревожността
Това състояние най-често се характеризира с неприятно чувство на безпокойство, страх, дистрес или заплаха, което може да е съпроводено и с болка в гърдите и задух.
Второстепенни симптоми, които може да се появят в резултат на тревожните състояния са безсъние, чувство на страх, паник атаки, главоболие, стомашни болки и други.
Психолозите правят разлизлика между тревожност и страх. И двете състояния са провокирани от емоции, но страхът е обоснован, чрез наличието на конкретна причина, докато тревожността се определя като неясно и неконкретизирано неприятно предчувствие.
Страхът е състояние, което изостря сетивата ни и заради, което влизаме в режим за спасяване. Адреналинът се покачва и мозъкът започва да търси решение на проблема. Тревожността от своя страна парализира тялото и не ни позволява да действаме.
Възможно ли е да се справим с тревожността - 4 начина
Тревожността е състояние, което се придобива и развива под влияние на средата. Тя не е вродена и ние не можем да я наследим от нашите родители, но можем да се повлияем силно от семейната, работната или която и да е друга среда, за да развием тревожни състояния.
Има много фактори от ежедневието, които могат да увеличат чувството на тревожност. Разбира се, съществуват и техники, които да ни помогнат да се успокоим и да преборим неприятните емоционални усещания и отново да се почувстваме себе си.
- Забавяне на темпото
Свикнали сме да живеем на бързи обороти. Постоянно да се в движение, да обмисляме, да сме натърпеливи за резултат. Точно този начин на живот не ни позволява да преценим ситуациите, които ни се случват и да отсеем есенцията от тях. Така препускаме през събитията без да си дадем сметка кое е важно и кое не. Забвянето на темпото в работата, в лични живот или в отношенията с партньора ще ни помогне да се отървем от чувството на тревожност и нетърпение.
- Приемане на нещата, които са извън наш контрол
няма как да контролираме всяка ситуация или събитие в нашия живот. Повечето от нещата се случват извън нашия контрол. Постоянният стремеж да управляваме живота си и този на нашите близки ни натоварва и обременява с тревожност. Най-много тя се засилва обаче, когато се случат събития, които са извън нашия контрол.
Вместо да се стремим да променям тези ситуации, трябва да ги приемем и да не позволяваме на стремежа за власт и контрол над всичко да ни обремени.
- Изберете свой път и го следвайте
Понякога тревожността се появява като резултат от липсата на цел, стремеж или път, който да следваме. В тези случаи е важно да спрем и да преосмислим на къде отиваме и какво искаме да постигнем. Тук не става дума за изпълнението на цел като повишение в работата, а за по-абстрактна цел като например искам да следвам сърцето си и това, което обичам.
След като определите кои са тези неща за вас ще успеете да кажете НЕ на всичко, което не влиза в пътя ви към целта и така ще намалите безпокойството.
- Поемане на отговорност
След като сте избрали пътя си следва да направите избори, които да ви помогнат да вървите по него. Някои от тях ще ви костват определени неща. Въпросът дали направих правилният избор винаги ще ви преследва. Не позволявайте обаче той да ви донесе тревожни мисли.
Заставайте зад изборите си и поемайте отговорност за тях. Щом сте преценили, че това е най-важното за вас в момента няма нужда да съжалявате или да позволявате на други хора да ви упрекват за избора и да ви втълпяват чувство за вина.