Тази неделя хиляди българи с името Димитър, Димо, Драган и Димитрина, празнуваха своя имен ден. Димитровден е един от най-големите есенни български празници, свързани с християнската православна традиция и със старите народни вярвания.
Той се свързва с името на християнския светец и великомъченик Свети Димитър, който е живял през III век и ревностно е защитавал религиозните ценности с дълбоко уважение и почит към всички вярващи. Научете повече за неговото име и история, а също и за същността на празника в тази статия.
Кой е Свети Димитър
Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е светец и военачалник, роден в Солун през III век. След смъртта на своите родители, той заема висок военен пост, чрез който той получил "честта" да преследва и избива християните.
Но неговото възпитание било съвсем различно от принципите, които трябвало да следва, и затова Димитрий се противопоставил на властта, като покровителствал представителите на святата вяра и насърчавал нейното разпространение. Император Максимилиан поискал от него да се откаже от своята вяра, но в отговор на това получил категоричен отказ. Заради противопоставянето си, Димитрий Солунски бил хвърлен в тъмница.
По това време, в града се организирало тържество, в което прочутият борец Лий хвърлял всички християни в пропаст с хиляди забучени копия, върху които злощастните хора падали и смъртта си. Оръженосецът на Димитрий- Нестор, поискал разрешение от своя господар да влезе в битка с бореца и в крайна сметка успял да го победи, като го хвърлил в пропастта.
Последствията за Нестор и неговия господар били пагубни, защото по заповед на императора, Нестор бил обезглавен, а Димитрий- прободен с копие през 306г. Датата на смъртта на великомъченика била 26 октомври, която до ден днешен се чества като празник на всички, носещи името Димитър/ Димитрина.
Според преданията, дрехите и личните вещи на светеца били прибрани след неговата кончина от неговия роб Луп Солунски (или още срещан като Лупус), а след това се използвали за изцеряване на болните. Неговите мощи също били запазени и съхранявани в сребърен ковчег, за които се вярвало, че съдържали благовонно миро. Части от мощите са разпръснати в няколко манастира в Гърция- манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
Народните обичаи и вярвания
Според народните вярвания, Димитровден е границата между изминалото лято и предстоящата дълга зима, като от този ден започва новият селскостопански цикъл, в който се уреждат дългове, приключва сезонната работа на полето, и се започват нови начала. Ключов символ за този празник е кандилото, което се пали във всеки дом пред иконата на Свети Димитър за здраве, благословия и закрила. Хората вярват, че светецът обикаля по къщите на бял кон и донася доброта и благоденствие на всяко семейство.
Всяко домакинство поднася на празничната трапеза овнешко месо, курбан, царевица и изпечен хляб. Част от храната се раздава на бедните и нуждаещите се за здраве и берекет през цялата година.
Този празник се счита и за ден на гаданията според времето навън. Ако денят е снеговит и студен, се очаква дълга зима, ако е спокоен и безветрен- зимният сезон ще бъде по-кратък и топъл.
Ако в запалената камина дървата пращят- се очакват слани, а ако човек е вършел добрини през цялата година, доброто ще му се върне стократно. Първият гост, който влезе в къщата ще покаже каква ще бъде годината- ако е веселяк и добър човек, годината ще бъде плодородна и благоприятна.
Този празник се нарича още „разпуст“, защото тогава всички работници и ратаи се разплащат със своите господари и се освобождават от задължения до следващата пролет. Както на почти всеки православен празник, така и на Димитровден, е желателно да се спазват няколко правила, за да може годината да бъде изпълнена със здраве и мир.
На този ден хората не трябва да извършват тежка физическа работа и дори да се шие- вярвало се, че по този начин човек си „зашива късмета“. Освен това, изричането на лоши думи, клетви, клевети и отказ от милостиня също се считали за нещо, което не трябвало да се прави. Изнасянето на вещи от дума било лоша поличба- считало се, че по този начин желаното благоденствие излиза и повече не се връща в къщата.
