Медиите ежедневно ни заливат с купища информация, която много често бива интерпретирана по грешен начин от масата хора, които позволяват на своя импулс от незнание да вземе връх и да ги вдъхнови да напишат коментар, пропит с жестокост и признаци на социопатия. Затънал в ежедневните си задачи и скука, средностатистическият Ганьо дава гласност на своето мнение, което не е подкрепено с никакви доказателства, но за сметка на това в основата стоят омразата, пренебрежението и липсата на емпатия към чуждите съдби, и неволи.
За съжаление много хора, чиито случаи са отразени в медиите по безпристрастен начин, стават жертви на социални нападки и осъждания, които могат да повлияят пагубно върху психиката им и да нанесат сериозни емоционални травми. Те ще пречат на тяхното развитие, адаптация в обществото и ще отключат редица здравословни проблеми, за които, естествено, Ганьо няма да бъде отговорен.
Несмазаният психологически механизъм
Рутината и широкото поле за изява в социалните мрежи са причината много хора да чувстват нуждата от това, да бъдат валидирани чрез мнението си, без дори то да бъде поискано. „Непоисканото мнение не е мнение“ – кой има време да разсъждава върху това? То все пак носи своето призвание „мнение“.
Твърде често онлайн аудиторията се присъединява към т.нар. „лагери“ на провокативни хипотези, за да открият своите сродни души и заедно да споделят мнения по съответния проблем, пиейки виртуално лютата ракия. Това ги успокоява и им дава самочувствието, че те са прави и тяхното твърдение, макар и написано по неграмотен, кръчмарски начин е правилно, и може би някой ден ще промени ритъма на света.
Коментарът срещу „виновника“ на развилата се ситуация носи удовлетворяващо чувство за принадлежност и надмощие. Те стоят „зад волана“ на живота и могат да управляват безкомпромисно возилото си, прегазвайки психики, хоризонти и мнения, различни от тяхното единствено и заковано на кух пиедестал.
Човешкият мозък предпочита простите обяснения – сложните казуси биват редуцирани до етикети, които постоянно се сблъскват между правилното и неправилното, доброто и злото, жертвеност срещу вина. Това автоматично спестява когнитивна енергия и критикът на житейски ситуации продължава напред, към новата ситуация, за която също има какво да каже.
Доказано е не чрез специални проучвания, а чрез конкретни очеизбождащи примери, че в социалните мрежи хората реагират първосигнално, водени от емоция, а след което идва ред на рационалната мисъл (тотална рядкост). Алгоритмите награждават емоционалните, а не обмислените реакции, а това много често буди възмущение или дори присмех, ако конкретната ситуация го позволява.
Реалните примери говорят
Всяка година поне по един пример, който избухва в медиите и социалните мрежи, става обект на различни мнения, които защитават или отричат постъпките на обекта на внимание. Случаите, които занимават с часове интереса на средностатистическата „клавиатурна нинджа“ много често засягат проблеми, на които той гледа с безхаберие, тласнат от своя побалканчен манталитет.
Преди две години обществото беше разтърсено от новината за жестоко посегателство над млада жена. Резултатът – 400 шева заради порезни, дълбоки рани по цялото тяло. Рани по тялото, рани и по психиката. Медиите ѝ дадоха позорното прозвище, с което я разпознават до ден днешен: „Нарязаната Дебора“.
То я следва като тъмна сянка от миналото на фона на мненията на очевидно неподготвените за такива случаи „съдници на пълен работен ден“, които с лека ръка зачеркват нейното положение с думите „Може би си го е заслужила.“
Случаят с изгубеното в планината момиче тази седмица отново провокира бурните реакции на чупливите емоции на Ганьо и Ганьовица. Девойката тръгва без екипировка, без телефон, документи за самоличност и други принадлежности при първа необходимост.
Напълно сама. Последвалата реакция – масово желание съдбата ѝ да бъде разпъната на кръст. Позорният стълб е любимото средство за унижение на неинформираните, което е построено на базата на каруцарски изказвания и епитети, неподхождащи на зрял човек, който може би има собствено семейство.
Ежедневно хиляди случаи и съдби с лека ръка биват захвърляни в социалната кал. Великите титани на мисълта не осъзнават обаче, че животът не дължи компромиси на никого и по всяко време може да плъзне жестоките си пръсти върху спокойния ритъм на онези, които съдят, обиждат и толерират насилието, и жестокостта.
