Всеки един от нас, в името на своето качествено съхранение, е ескейпист по свой начин и само от нас зависи дали ще се справим с всички свои проблеми или ще предизвикаме нови. A как бихме могли да направим проблемите си още повече ли?
Когато реалността се превърне в почивка от всички амбиции и задължения и това не е краткотрайно, тогава настъпва един друг, нов и по-удобен начин на живот, който за съжаление, изкривява начина на мислене и погледа към бъдещото развитие. Отлагането на важни неща се превръща в рутина, а по пътя остават хиляди излъгани души и хиляди пропуснати хоризонти.
Ако искаме да достигнем до дълбочината на токсичния ескейпизъм, защото такъв съществува, е редно първо да изясним какво е базовото значение на ескейпизма. Разберете в следващите редове, за да не избягате завинаги, когато пред Вас няма капан, който да Ви плаши, а възможност да се издигнете като личност.
Светът на ескейпизма
Реалността може да бъде много жестока и скучна. Сивият цвят не всеки път е привлекателно сребрист- понякога е мъгла, тъмен облак или оттенъкът на индустриалната сграда, в която всеки ден сме заточени, за да изкарваме прехраната си.
Реалността може да ни донесе най-тежките удари, не граничещи с ласките на собственото ни въображение, a когато ударите станат все по-болезнени, тогава идва жаждата за бягство. Онази жажда, подобна на бягството на прабабата тъмноока със светлия хан от стихотворението на Елисавета Багряна „Потомка“.
Ескейпизмът е стратегията за справяне с реалността, чрез временна почивка от нея. Това е като да дадем пауза на романтични отношения, които наблюдаваме как гният дори с животворна вода.
Дистанцирайки се от неприятните мисли и ситуации, с нашия ескейпизъм, ние можем да достигнем върха на своето здраво мислене, защото в този случай, той ще бъде под формата на кратък отдих, средство за емоционална регулация и източник на вдъхновение, и креативност. А след това ние се завръщаме по-силни от всякога, готови да приемем всекидневието си като предизвикателство, през което трябва да преминем.
Трябва да се изкачим до високата кула, за да спазим принцесата, трябва да се преборим със змея, трябва да вземем златната ябълка и още куп други неща, които чакат нас и нашата воля.
Отровно зеленият цвят на токсичния ескейпизъм
В природата на необуздания мустанг е да препуска в дивата природа, с грива, разпиляна от вятъра и с въздух, който нахално се набива в ноздрите. Афинитетът към конския бяг не ни е чужд и на нас, хората на тази малка земя.
Когато изтощението от реалността се превърне в бягство, а бягството- в начин на живот, тогава на сцената идва токсичният ескейпизъм. Проблемите се превръщат в постоянно отлагане „за по-късно“, алтернативната реалност в нашите глави заема голяма част от ежедневието, а голямото завръщане пробужда страх и тревожност.
Токсичният ескейпизъм е свързан с някои механизми, които в психологията се разглеждат като форми на защита. Това са: Избягване, фантазиране и дисоциация, които пробуждат постоянно избягване на сериозни ситуации, контрол и комфорт само над въображението, и отдалечаване от собствените мисли.
Изгубили се в своя комфортен свят, ние пропускаме безброй възможности за своето личностно израстване. Бутаме чашата с вода, която ще ни съживи, защото тя е част от реалността, а реалността иска да ни удави и с една последна капка.
Кои сме ние и от какво бягаме (гледната точка)
Ние сме тези, които никога не остават. Ние се давим всеки ден в своите парливи реалности, които ни поддържат пълноценни като животоспасяваща плацента. Тя е вплетена в телата ни и ни храни всеки ден с желания за живота, който не е реален.
Ние сме просто тела в сивотата, търсещи нейния отдавна изтъркан блясък. Ежедневието е скучно, хората са скучни, семейството е скучно, а съзнанието работи на пълни обороти. Палим коли, мотори, отпътуваме далеч, за да палим варели под някой забравен от Бога мост.
Смеем се, изолираме се, четем и търсим пътища към собствената си утеха. Защото ние сме възрастните, чиито тела се измениха, но тийнейджърският пламенен дух се запечати, оставайки и събуждайки ни посред нощ.
Ние сами сме илюстраторите на своите вечни бягства, някъде, между прегънатите страници на скиците, имитиращи експресионизъм, импресионизъм, реализъм. Където реалността расте като бурен, часовниците неспирно тиктакат, а безвремието е наречено „мързел“ и „депресия“.
В света на капитализма и задълженията, ние се чувстваме малки, празни и онеправдани. Тогава идва среднощният полъх на дивия южняшки вятър, който ни нашепва да избягаме далеч. Независимо дали в топлото легло до нас спи спокойно нашата половинка, природата къса оковите и пуска опитомения звяр отново в неговия собствен хабитат.
Той ще чака. Тя ще чака. Те ще чакат. Целият свят ще чака, обладан от това желание. По пътя си оставяме мълчание, може би понякога тревога, но и своеобразна чистота, по която поникват цветя, заздравяващи всяко разбито сърце и надежда.
Ние не тръгваме с трясък, ние се промъкваме тихо през отворения прозорец през нощта, посаждайки семенца от надежди за нашето евентуално завръщане. Когато котката бяга надалеч, за да търси храна, временен подслон и нужда от разплод, тя временно се отрича от своя произход.
Стопанинът я търси, тревожи се и в момент на безнадеждност, котката се появява, изтощена, но любяща. Стопанинът я прибира тихо обратно у дома…До момента на следващото бягство.
Ние сме големи човешки котки, с необуздана природа и вечно любопитство за нещо интересно и красиво. Колкото и временно да е то, красивото има своите разпръснати по целия свят нюанси, вечно изскачащи, все така изкушаващи.
Пътуването до един удобен свят, без задължения, обвинения и корист е с безплатен билет, за предпочитане понякога, еднопосочен. Посоката научаваме впоследствие, когато пътят е пред нас, а морето от мечти- бушуващо и шепнещо омайни приказки.
Когато отворим вратата вкъщи, ние търсим решението да избягаме. Понякога дори да не прекрачваме прага към външния свят, ние можем да избягаме за кратки мигове от реалността- обикновено решението стои в шкафа,в хладилника или на рафта.
Трябва само една стъклена чаша, в която да излеем сладката алкохолна консистенция. Ето- вече имаме план за бягство, дори то да е статично.
Понякога лежим в студеното си легло, сами, уморени от чудеса и ежедневни задължения. Щастието ни е някъде в мислите, отвъд сивотата, скуката и липсата на динамика. Лека нощ от нас, ескейпистите- остават само 8 часа преди завръщането в истинския свят. Следващата дестинация ще бъде по-далечна, по-непозната и по-омайна. Лека нощ и до нови срещи в реалността.
Ескейпизмът и психологията (заключението)
Много проучвания, провеждани през годините, доказват, че хората, приели ескейпизма като свой начин на живот, са по-склонни да изпитват дълбоки личностни разстройства, депресивни състояния и симптоми на тревожност. Колкото повече време прекарваме в тотално избягване на решения за важни житейски въпроси, толкова по-малко време остава, в което можем да разсъждаваме и да осъзнаваме това, което ни се случва.
Изключително важно е да сме наясно, че колкото и да са привлекателни филмите, книгите, социалните мрежи и другите начини, с които избягваме важните въпроси, те трябва да отстъпят място на вземането на решения, за да можем да се чувстваме пълноценни и оценени във всеки един аспект.
Не позволявайте ескейпизмът да Ви погълне изцяло, защото понякога неговите ценители и излекувани лица, могат да бъдат най-големите му жертви.
