Гледате сцена от филм, в която се развива съдебно дело срещу предполагаем извършител на престъпление. В даден момент сцената приключва и в следващия кадър той се намира зад решетките, косата и брадата му са пораснали, и видимо е изминало известно време от делото.
Свидетели сме на скок във времето, който е възможен само в киното. Поне на този етап от развитието на науката.
В самото създаване на киното като явление обаче, подобен скок не е присъствал във филмите, поради простия факт, че творците на киното, които тогава са били все още по-скоро занаятчии, не са се сетили, че е възможен.
Как се е стигнало дотам някой да се сети по какъв начин точно да използва филмовата лента, за да подреди една след друга две сцени, които се развиват в коренно различно време?
Истината е, че откритието е било направено случайно от емблематичния за историята на киното Жорж Мелиес, който има огромен принос към развитието на изразните средства на киното.
Жорж Мелиес и магията на ранното кино
Между 1869 и 1913 Жорж Мелиес създава над 500 филма, като в процеса успява да разработи множество техники, които полагат основите за развитието на съвременното кино.
В това време филмите са наподобявали по-скоро театрални представления, заснети на лента. Актьорите и реквизита са били подготвяни предварително и се появявали в съответния момент пред камерата, която е стояла статична, докато някой навива лентата, върху която се заснема сцената.
През това време Мелиес разработва различни трикове, които му позволяват да присъства два пъти в един и същи кадър, сякаш има клонинг, или да изглежда така, сякаш откъсва главата си и я връща обратно.
Докато се стигне до откритието на монтажния скок, познат като “Jump Cut”, преминава известно време, докато случаен инцидент не го довежда режисьора до прозрение.
Как именно Мелиес открива монтажа
Един ден Мелиес снима филм из Парижките улици. Той върти лентата, а през това време пред камерата преминават различни персонажи и превозни средства.
В даден момент, докато пред камерата преминавал автобус, тя се поврежда и спира да записва изображения върху лентата.
Когато в един момент започва да записва отново, в кадъра вече вместо автобус, преминава карета. Освен това персонажите, които са преминавали по улицата, вече са напълно други.
Когато Мелиес преглежда съдържанието на лентата, той вижда този скок и осъзнава, че може умишлено да спира камерата и да я пуска отново, когато обстановката вече се е сменила, тъй като е изминало определено време.
Освен по този начин, Мелиес използва откритието и предимно като трик, за да създаде илюзията, че един персонаж се превръща в друг.
По този начин той открива едно от ключовите изразни средства на киното, което му позволява много повече да се утвърди като вид изкуство, което се отличава от това просто да бъдат заснемани театрални постановки на лента.
След това Мелиес е започнал да реже и да слепва лентата, което поставя основите на монтажа. Това е било необходимо, тъй като при простото спиране и пускане на камерата е имало известна непоследователност в честотата на кадрите, светлината, и други важни фактори.
В днешно време всичко това се извършва много по-лесно с помощта на програми за видеомонтаж, но докато се стигне дотук, киното е изминало дълъг път.
