Ракетни нападения, пожари, похищения с ножове и огнестрелни оръжия, земетресения – много неща се случиха през последните месеци.

През това време обаче, всички бяхме обърнали поглед към гигантската заплаха от коронавирус и сякаш забравихме, че планетата все още се върти и за останалите неща от живота.

На новина от вида „Трима американски граждани – двама войници и един предприемач загинаха при ракетна атака в Ирак. 100 американци са ранени“ вече не се реагира така, както се реагираше преди. Дали е страшно, че не го правим?

Чрез този материал ще се опитам да ви припомня някои от нещата, които се случиха през последните няколко месеца, но за които сякаш забравихме заради кризата, породена от коронавируса.

Забележете как ще реагирате на това и сами си дайте сметка дали не обръщате прекалено много внимание на всичко около вируса.

Много медии се опитваха да създадат и развият рубрики за „Новини без коронавирус“, но смея да твърдя, че не им се получи.

Като че ли хората само говорят колко не ги интересува. Всъщност, май си искат дозата новини за смъртност, съкращения и криза.

„Писна ми да слушам глупости за тоя грип!“

Това бе и първата реплика на татко тази сутрин. Той ги отсече твърдо със средно висок глас, а думите бяха придружени с рязко изключване на телевизора.

Не знаех как да реагирам, защото в този момент знаех, че този човек е в най-рисковата възраст.

Едновременно се зарадвах, защото човек в най-уязвимата част на обществото казва, че не му пука за вируса, но се и разтревожих да не би да спре да внимава с опазването на организма си.

Ако последваме примера на татко, бихме видели и много други реални и актуално случващи се неща. Постарах се да направя списък с някои от тях.

1. Смърт в Багдад

На 11 март медиите съобщиха, че е факт най-смъртоносното и кърваво нападение срещу обект в столицата на Ирак от няколко години насам.

Никой не пое отговорност за нападението, но от Вашингтон обвиниха подкрепяните от Иран фракции, занимаващи се с ракетни атаки.

Сега ми се струва, че стоите и се чудите дали не ви лъжа. Не. Това е реален случай. Войни се водят и умират хора на бойното поле. Там карантината се спазва и затова са зачестили ракетните атаки от разстояние.

2. Експлозия в Барселона

Това се случи през изминалия месец – времената преди рекордната смъртност в Испания.

Взрив в химически завод в столицата на автономната област Каталуния – Барселона, уби човек и рани още десетки.

Така и не стана ясно какви химически продукти са засегнати, но случаят не получи никаква гласност заради тогава още идващия коронавирус.

3. Кризата в Перник заради липсата на вода

Язовир „Студена“ преливаше преди няколко години. Днес Перник е на воден режим и изведнъж спря да се говори за това.

Протестите, провеждани тогава, когато всичко това бе още прясно, не се състоят през днешните дни, може би заради карантината.

През януари вече бившият национален омбудсман Мая Манолова говореше как водната криза в Перник ще достигне до размерите на национална криза.

Е, сега нещата са различни и липсата на вода в близкия до столицата град изглежда бледнеят пред ситуацията с пандемията от коронавирус.

4. Сагата „Божков“

Срещу „Васко Черепа“, както го наричат в сенчестия свят, бяха повдигнати 11 обвинения. Скоро след това стана ясно, че бизнесменът е напуснал страната и така се започна издирвания под дърво и камък.

Накрая, главният прокурор Иван Гешев гордо заяви, че Васил Божков е бил заловен в Обединените арабски емирства. Това се случи в понеделник.

Е, не знам за по-интересуващите се, но аз лично нищо не разбрах. Медиите гръмко тръбяха за случващото се около собственика на „Национална лотария“.

Рязко всичко се потули и остана само споменът за хрониките около повдигането на обвинения и голямото търсене, което се устрои срещу бизнес магната Божков.

5. Европа видя и мигрантско нашествие

Да, това също се случваше, когато животът беше нормален. Хиляди мигранти правеха опити да пресичат границата в посока от Турция към Гърция на път за Европа – къде успешни, къде не.

Двете страни не направиха кой знае какъв опит за обединяване на силите, а през това време статистиките сочиха, че около 140 000 мигранти на седмица успяват да постигнат целта си – да излязат от Турция.

Накрая се стигна и до гранати със сълзотворен газ и водни струи, които да разпръскват струпващите се хора.

На сегашната ситуация сигурно до болка ви се иска да виждате кадри на струпани хора, но нека някои от вас си припомнят колко против бяха.

6. Винетки, ТОЛ системи и срокове

27 март мина. ТОЛ системата в България вече би трябвало да работи и при това изправно. Все още обаче, статистика за това дали контролът се извършва коректно – няма. За какво говорим?

Навярно помните каква битка бе тогава, когато по сутрешните блокове и ежедневните новинарски емисии се говореше от все различни хора, че всичко около ТОЛ системата е уредено. Е, да сте видели резултата?

Заети сте да не си пипате лицето. Откакто генерал-майор Венцислав Мутафчийски завзе праймтайма на всички медии, нито ТОЛ системи, нито магистрали, нито лентички – за нищо друго не се говори.

В заключение

„По-добре ми беше във времената на оня вирус. Сега пак ми говорят всевъзможни странни глупости!“ – предполагам, че това ще са думите ви, когато животът отново се нормализира.

Ама, #COVIDреме – пускайте Генерала, че стана 20:00 часа!