Да започнем с миналото

„Те се смееха на моите думи. Мнозинството от тези, които тогава се смееха, днес не се смеят. Тези, които днес все още се смеят, вероятно няма да го правят за в бъдеще.“

Не започвам случайно с думи на един мъж, който според някои е велик, но за други е същинско бедствие, шествало безспирно по планетата ни няколко години.

Става въпрос за Адолф Хитлер – човек, отговорен за милион убийства, носещ вината и за хиляди дни интернационална война.

Но какво е отличавало Хитлер от останалите? Какво го е направило толкова ключова личност в европейската и световна история?

Негово качество, с което той неведнъж споделя, че се гордее, е ораторството. Умението му да говори на хората онова, което те искрено искат да чуят. Така да успява да го превърне във всеобща истина.

Нивото на пропаганда е на толкова високо ниво преди и по време на Втората световна война.

Дори усилията на всички водещи съвременни медии да се съберат в едно, едва ли ще успеят да достигнат онзи висш пилотаж в управлението на общественото мнение.

Бях шокиран, когато трябваше да уча за изпит в Университета и установих, че разликата между определенията за пиар и пропаганда се дължи само на една единствена дума.

ПР или ПРопаганда?

Тук изниква въпросът какво наблюдаваме в момента? Коронавирусът е изградил добра пиар стратегия за силния г-н Невидими, за несломимия дух на неговата войска от бактерии, заселваща се по онзи тъй жизнено важен орган в човешкия организъм – белите дробове.

„Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи. И то на тези, които много обичаме.“ – част от речта на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.

Е, какво е това? ПР или ПРопаганда? Защо си мисля, че е и двете?

Това, което прави впечатление, са отчаяните опити на властимащите да взимат адекватни решения хем за здравните проблеми в държавата ни, хем за икономическите последици.

Тъжната и непоносима истина е, че едното трябва да се предпочете пред другото. Няма как да поддържат и двете.

Темата със заема

Вълнуваща много от нас, темата за 10-милярдния заем, който правителството се готви да изтегли, обикаля телевизионни програми и информационни портали. Обикаля и се чуди в чие съзнание да се загнезди.

Деца и внуци ли ще го връщат? Нужно ли е да се тегли? Трябва ли да заробваме поколения наред?

Някой го иска. Това не само е мнението на доста социолози, изследователи и анализатори. Това е и моето мнение. Някой работи за основен „рестарт“ на световната икономика.

Някой задкулисен играч най-вероятно силно вярва, че всичко трябва да започне отначало и да се построи отново.

10-те милиарда лева ще са най-малък наш проблем след като всичко това свърши в един хубав момент.

Изберете си – здравето или парите

Този избор е труден – признавам. Той трябва да бъде направен от най-високото до най-ниското държавно ниво.

Естествено, тук изключваме всички онези богопомазани, които може да работят и от своите домове.

Става въпрос за всички онези отговорни професии, на които им е жизнено нужна динамиката в офиса.

За тях трябва да ни е грижа. Това, че не са медици, не означава, че не трябва да бъдат уважавани за това, че са на първа линия.

Те също са там – в контакт с потенциално болни, оправят всекидневните държавни проблеми и неуредици.

Страшно е, когато не си във вкъщи

Обратното също е страшно. Несравними са несигурността и тишината, които настъпват, когато Генерала съобщи за още 30-40 официално диагностицирани с коронавирус.

Започва цялото това вътрешно терзание с въпросите: „Аз дали съм общувал с един от тях?“; „Дали не трябва да спра да ходя на работа?“; „Ама ако не ходя, кой ще ходи вместо мен?“.

А за тези въпроси няма отговор. Или поне не е сигурен. Кой ще реши какво ни е по-нужно? Кой ще каже кое е по-сигурно?

Много власт, но малко отговорност

Не се нагърбват. Съжалявам, че може би съм прекалено емоционален и несдържан в коментара си.

Далеч не съм толкова компетентен, колкото господата в униформи и костюми – силните на деня.

Но… господа, народът иска отговорност! Иска сериозността, която така или иначе заслужава.

Народът, господа, знае, че не може да излиза. Няма къде да отиде. Той е свикнал да няма време за друго, когато цялата му свобода е изпита от професионални задължения. Не е нищо ново за българите.

Народът, господа, е свикнал да не се оплаква. Ние не сме от онези западняци – гръмогласните.

От време на време ни водят за носа и търпим студ, сковаващ дори и паветата, върху които стоим докато „протестираме“.

Народът, господа, иска здравето, което му давате, но му липсва сигурността. Преди да наложите и следващата наредба, помислете, че не сте отговорили кой е нашият свят приоритет.

Кое ще гоним? Здравето или парите?

Господа, може би не зададох въпроса си правилно. Не „Кое ще гоним?“, а „Кое ще хванем?“

Господа, възможно ли е да хванем здраве без пари и пари без здраве. Ако е възможно и го докажете на народа, той ще ви се довери. Ще тръгне след вас.

Господа, поведете ни, защото стадото винаги е способно да се превърне в армия. Всичко е до правилната подредба на единиците.