Чудя се много напоследък (понеже доста слушам разнородни мнения) по въпроса, свързан с това къде са ценните кадри в България? Лошо ли е това, че започвам да свиквам все по-често да чувам, че последното място в страната ни, на което са били умните ни люде, е Терминал 2.
И докато бедничкият терминал през последните години стана нарицателно за изход от Ада и портал към по-добрия живот, ние тук в България се опитваме да градим със сетни сили един по-добър имидж на страната ни. Започнахме дори да се хвалим с това, че сме с по-малко заразени, за да идват повече почиващи по курортите ни.
Аз, обаче ни една реклама не съм видял или чул за българска лятна дестинация. Една снимка на хотел по нашето Черноморие не съм зърнал на малкия екран.
Защо искаме туристи през лятото, а не им даваме повод за размисъл по темата „Аз що не почивам там?“ След този увод си спомням за всички онези пъти, в които чувах таксиметрови шофьори да изричат заветните думи: „Ей, развалиха я тая държава!“.
Кое я развали? Кой я погуби? Къде я дяна
След няколкото теми, които поставих в режим на бързо набиране в увода, сега дойде време да си избера поне една от тях, мисълта за която да инжектирам в съзнанието ви. След кратко мислене, се сещам, че както всяко нещо в България, те и трите могат да бъдат навързани с помощта на щипка метафора.
Замърсени са ни природните водни басейни, живи риби (кадърни хора) в тях не останаха, а за туризма… там коментара ще го оставя на родните таксиметровите шофьори – те ще оправят работата. Нека разгледаме най-вероятните причини, поради които се случва така, че жива риба нямаме в морето, чиито опустели плажни ивици най-вероятно ще останат с празни шезлонги през идващото лято.
Причина #1 за „Развалиха я тая държава!“: Манталитетът
На времето Тодор Живков Ви нарече граждани, но вие не хванахте иронията, с която той го направи. Жалко!
Пошлото ни население, което някои наричат „добитък“, (аз все още съм си малко оптимист и чак до там не съм стигнал) смята себе си за избрано. Историята е доказала едно много важно нещо – всеки народ, мислещ себе си за избран, изведнъж е преживял същински крах в най-светлите си години.
Единственото нещо, което ме обнадеждава, че така с българите няма да стане, е това, че все още не сме стигнали до най-светлите си години. Все още…
Ако трябва да се каже нещо по-конкретно за манталитета все пак, то би било, че като че ли отново чакаме някой да дойде и да ни спаси. За този вид народи историята също няма приятен пример, така че не е ли по-добре да разчитаме на себе си.
Причина #2 за „Развалиха я тая държава!“: Живот в миналото
По думите на всякакви гурута, ментори и т.н, това да живееш в миналото е може би най-лошото нещо, което можеш да допуснеш да ти се случи. Какви рискове крие това съзнанието ни да е останало в стари времена?
Проблемът идва от това, че постоянно сравняваме живота си преди и сега – какви проблеми, на които „се радваме“ днес, тогава сме ги нямали. Предполагам, че често се чували думи от рода на: „Като изключим опашките за банани по Коледа, тогава си беше супер!“ – добре, имам нужда да обсъдим точно това нещо.
Извинявам се, но защо реденето на опашка за плодове по Коледа се слага по значение наравно с това в момента хората да се редят в чакалнята на фирмите за бързи кредити… ама нали е безлихвено? На времето условия за взимане на безлихвени кредити сигурно е нямало и сте живели по-добре, нали?
Заради това спрете да живеете в миналото, защото по този начин не вършите работа на никого. Правете добро на себе си и се огледайте, но не към останалия свят, а се опитайте да се развиете в България – страната, която толкова много обичате в постове във „Фейсбук“.
Причина #3 за „Развалиха я тая държава!“: Вечното чувство, че са ви ограбили
Сега, да си го признаем – все си мислим, че на нас българите вечно някой нещо ни е отмъкнал. Не знам дали е с право.
Всъщност, сега като се замисля, дали именно заради това Терминал 2 не се превърна в портал към по-добрия живот? И без това на нямащите млади хора им се взимат всякакви придобивки.
С риск да прозвуча като отчаян политик в предизборната си кампания, (знам, виждали сте ги много) ще кажа, че трябва да спрем с това и да се опитаме да променим нещата. Ако не се сещате как, върнете се в таксито – там се крият толкова много неосъществени бизнес планове.
Слушайте внимателно и заимствайте.
В заключение
В една „бяла“ държава сценарият би трябвало да изглежда по следния начин: „Учи 12 години, после позволи на висшето да ти отнеме още около 6-7 години, та да се заформи едно близо 20-годишно образование“, а накрая почни добре платена работа по толкова дълго учената специалност.
Бе да, ама май по-скоро не. Къде е работата по специалността след фазата на образование?
Тя се губи безвъзвратно някъде по дългия път на лекции и изпити, а после младите рязко се озовават в ситуация да продават сладоледи в някоя известна хранителна верига. По този начин дипломите събират прах в стария скрин, понеже Терминал 2 е вариантът за нов.
