Човешката психика крие парадокси, които често надхвърлят логиката и разума. Моментът, в който жертвата на тормоз или похищение изменя нюанса на своята емоция, прехвърляйки страха през невидим плет и взимайки симпатията, и привързаността за своя „емоционална ваденка“.
Звучи като сюжет от филм, нали? А дори да е, той е провокиран от действителни ситуации и събития, които в някакъв момент са разтърсили режисьора и са го вдъхновили да направи нещо наистина значимо. Да, това е реален психичен феномен, наречен „Стокхолмски синдром“ и той е наблюдаван в много случаи по света.
Произходът на името на това психологическо явление идва от една странна история, в един спокоен делничен ден в сърцето на Стокхолм, превърнала се в световна загадка за много учени поради шашкащия си развой и кулминация. В тази статия ще разберете повече за това, колко е тънка границата между страха и привързаността, между контрола и зависимостта, карайки ни да се питаме до какви висоти и падения може да достигне човешкото съзнание.
Историята зад името
Зад създаването на този психологически термин стои един обикновен на пръв поглед господин, който дава тласък на развитие на една история, която хвърля в размисли цял свят. Той е един от най-големите и популярни шведски банкови обирджии, които шеговито си играят с властта с интелект, чар и собствена философия.
На 23-ти август, 1973-та година висок, мускулест мъж, влиза в банка в Стокхолм, преоблечен като жена. Той вади пистолет и започва да стреля по тавана на помещението, крещейки „Купонът започва!“.
Неговата цел е парична – 3 милиона шведски крони. Всички хора, които са имали късмета или нещастието да бъдат там са шокирани. Той държи като заложници четирима банкови служители – двама мъже и две жени в продължение на няколко дни, което предизвиква бързата реакция на полицията.
Най-странният нюанс, който веднага се забелязва след освобождаването на пленниците, е тяхното държание. Вместо желание за спасение и омраза към своя похитител, те изпитвали дълбоко уважение и дори привързаност към него. Те отказват да свидетелстват срещу него и вярват, че всичко, което е направил той, е валидно и логично.
Симптоми и причини на Стокхолмския синдром
Нека да сме наясно, че това не е заявена диагноза, а явление, което се наблюдава върху поведението на някои хора. Страдащите от този синдром обикновено притежават две ключови характеристики – чувства на привързаност и обич към своя насилник, които се появяват след моментите, в които те са изпитвали страх, гняв и отвращение. В някои случаи, когато се стигне до намеса на други лица, които се опитват да избавят жертвата от ситуацията, тя може да изпита страх за собствената си безопасност.
Някои симптоми могат да се припокриват с тези при Посттравматичното стресово разстройство и т.нар. „научена безпомощност“. При последния феномен се наблюдава безсилие за действие от страна на хора, които ежедневно преминават през редица стресови ситуации.
Причините тук могат да бъдат от различно естество, като няма ясно категоризирана група. Обикновено логично обяснение е пораждането на страх в жертвата от страна на насилника или благодарност към насилника от това, че той им прави малки жестове.
Тук насилените лица са изолирани изцяло от всякакви перспективи, които са различни от тези на техните насилници. Те чувстват, че не могат да избягат от положението, в което се намират и затова се примиряват и действат с уважение и пасивност.
Самите похитители също моделират своето поведение спрямо потенциалните реакции и емоции, които ще пробудят в плячката си. Те подхождат към тях с любезности, жестове и дори прояви на фалшива привързаност към тях, за да не ги уплашат или подтикнат към бягство и „предателство“.
Въпреки това, за щастие, Стокхолмският синдром е рядко явление, защото според доклад на ФБР от 1999-та година, около 92% от жертвите на домашно насилие или отвличания никога не са показали признаци на този синдром, напротив.
