Нидерландската компания за медицински технологии Philips надмина очакванията на анализаторите, като генерира ръст на основната печалба до 532 млн. евро, след като пандемията на Covid-19 продължава да тласка нагоре търсенето на болнично оборудване, предава Ройтерс.
Средната прогноза на анализатори, анкетирани от компанията, беше, че коригираната печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) ще нарасне до 519 млн. евро от април до юни, над сумата от 390 млн. евро година по-рано.
Philips продава продукти, вариращи от четки за зъби до медицински системи за образна диагностика, като е основен конкурент на General Electric и Siemens Helthineers.
Сравнимите приходи от продажби са нараснали с 9%, надвишавайки средната прогноза за 7,3% ръст. Въпреки това, приходите от продажби на подразделението за свързани устройства за грижа са спаднали, повлечени надолу от бизнеса с устройства за съня и такива за респираторни заболявания.
През миналия месец Phillips изтегли от пазара 4 млн. обдишватели и други устройства заради част, направена от пяна, която може да се развали и да стане токсична, потенциално причинявайки рак.
„Водим преговори със съответните регулатори за получаване на одобрение да започнем да правим поправки и да заменяме устройствата, които произвеждаме.“, коментира главният изпълнителен директор на Philips Франс ван Хоутен.
Миналата седмица Американската администрация по храните и лекарствата определи изтеглянето на дефектните обдишватели на Philips и други нейни устройства, свързани с дишането, като най-сериозния тип изтегляне на продукти, допълвайки, че ползването на такава техника може да предизвика сериозни наранявания или смърт.
Базираната в Амстердам компанията потвърди прогнозата си за нисък до среден едноцифрен растеж на сравнимите приходи за цялата 2021 г.
Технологичните идеи ли убиха физическия свят
От многото идеи, избуяли от удивителния ум на Бенджамин Франклин, една е странно релевантна днес: създаването на първата заемна библиотека във Филаделфия през 1731 г.
След като им идва до гуша от разходите за внос на книги от Европа, Франклин и някои други интелектуалци създават споделен ресурс, като с приноса на всеки се образува общият капитал. Амбицията на библиотеката е отразена в нейния печат: „Да принасяш ползи за общото благо е божествено“, пише Джон Торнхил за Financial Times.
Сега стана обичайно да се твърди, че цифровата икономика изяжда физическия свят, превръщайки хардуерните продукти в софтуерни услуги и прекратявайки собствеността, както я разбираме от векове.
Вместо да купуваме физически книги, ние ги теглим през нашите Kindle четци. Вместо да притежаваме кола, ние се осланяме на Uber. Вместо да купуваме DVD или CD, ние стриймваме филми и музика от Netflix или Spotify. Но по различни и объркани начини регулаторите, създателите и потребителите се противопоставят на господството на технологичните платформи, опитвайки се да препотвърдят предимствата на собствеността.
В някои случаи те също реанимират амбицията на Франклин да укрепи общото благо - и дори преосмислят функциите на библиотеките. Няма съмнение, че компаниите за технологични платформи предоставят изключително удобни и достъпни услуги, които станаха незаменими за мнозина по време на пандемията.
Но естеството на тези дигитални трансакции е силно наклонено в полза на платформите и срещу потребителите, превръщайки собствениците в лицензианти, както установяват Аарон Перзановски и Джейсън Шулц в своята книга „Краят на собствеността“. Те твърдят, че тази тенденция е нарушила също неприкосновеността и способността за иновации на потребителите.
Смартфоните, свързаните автомобили, телевизорите и много домакински уреди работят със софтуер и зависят от мрежи, които контролират стоките, които купуваме.
В повечето случаи ни се предоставя само временен и условен достъп до тях, под непроницаеми лицензионни споразумения, като не можем да заемаме, препродаваме, модифицираме или дори да поправяме нещата, които смятаме, че притежаваме.
Конкретни примери за помощта на технологиите
През 2017 г. на един актьор му бяха необходими почти девет часа, за да прочете условията на Kindle в размер на 73,198 думи, около 10 пъти по-дълги от конституцията на САЩ.
Няколко години по-рано Amazon дистанционно изтри копията на някои клиенти от романа на Джордж Оруел „1984 г.” в магазина за електронни книги Kindle след спор с издател, по този начин превръщайки антиутопичното въображение на автора в реалност.
Под натиска на екологичното движение регулаторите в САЩ, ЕС и Обединеното кралство наскоро приеха законодателство, налагащо правото на ремонт и съпротива срещу „планираното остаряване“, вградено в много електронни продукти със софтуер.
Частните дела в САЩ също се опитват да оспорят фикцията на „Купете сега“ дигитални стоки, които не предоставят нито едно от правата на собственост.
Възникването на пазара на незаменяеми токени (NFT), който позволи на създателите да установят собственост върху дигитални активи, използвайки технологията на блокчейн, също пренаписва наратива. „NFT отговарят на реално и неудовлетворено търсене на цифрова собственост“, казва Перзановски.
Но той добавя, че „манията по NFT е дълбоко ирационална“ от страна на потребителите, ако не и на продавачите, и има големи екологични разходи предвид енергийното потребление на блокчейн технологията.
Един от другите интригуващи, макар и все още зараждащи се опити за преоткриване на собствеността е глобалното движение „Библиотека на нещата“. Водени от екологичен императив за намаляване на потреблението и отпадъците, тези библиотеки колективно притежават и дават на заем често използвани стоки срещу заплащане.
В някои отношения тези организации ни връщат към библиотеките с ръчни инструменти, използвани от работниците в началото на 20-ти век, но този път използвайки ефективността на съвременните технологични платформи.
