Северна Корея е една държава, която доста често върви по ръба на бръснача. Това може би е едно от най-тъмните петна за човечеството.
В тази страна сякаш нищо не се случва, никой нищичко не прави и нищо не се говори. Защо?
Исторически поглед
Ако се върнем назад в годините, когато под думата „селище“ се е разбирало съвкупност от няколко паланки, хората са изповядвали едно революционно за тогавашните времена виждане – изработи си го сам, за да не разчиташ на другите. Постепенно, в света настъпват събития, които променят тези човешки възгледи.
Кое вдъхнови написването на тази статия? Севернокорейската идеология „чучхе“, в която се изповядва изцяло идеята за автаркията.
„Чучхе“ е партийна идеология, принадлежаща на Корейската работническа партия, върху която е построена и политическата система на КНДР.
Автаркията, или наречена по друг начин самодостатъчност, е нещото, което затваря една държава в изцяло нейните собствени територии, карайки я да оцени своите блага, своите възможности и потенциал, и да разчита единствено на себе си.
Севернокорейските лидери наричат „чучхе“ единствената правилна управленческа идеология на своето движение.
Те се осланят на нея, за да възпитат народа си да не зависи от другите. Естествено, постига се и един вид изолация на хората едни от други в самата държава.
Европа и „чучхе“
Европейците никога не са били възпитавани с принципите, вървящи с тази идеология. Европеецът винаги е искал да напуска своята територия, да открие други, чужди земи.
Там да основе селище и да поеме по пътя на мирната търговия или на шумната и кървава война за надмощие, показвайки колко е голям европейският технологичен напредък.
Европеецът никога не е бил самодостатъчен. Знам, че твърдението може би е крайно, но ако се замислим, че в териториите на съвременна Европа, винаги се е изповядвала философията за човешките права, за свободата и съчувствието към по-слабия, то в него има резон.
През годините цялата тази съвкупност от движения на идеите е създала държави, по-силни в икономическо отношение, както и такива, които чакат да бъдат издърпани от другите по пътя към „светлото бъдеще“.
Дали обаче по-можещите държави чакат с нетърпение да помогнат, или всичко се гради на интереси?
„Чучхе“ и пътят на короната
Дали безграничната европейска солидарност не ни изигра лоша шега, когато трябваше да затворим границите си?
Всяка държава трябваше да се оправи в тежката и динамична ситуация само с онова, което може да си произведе сама.
Това, ако питате мен, беше основното нещо, което бе поставено на сериозно изпитание от коронавируса. Той ни научи, че някои неща наистина ги можем без да чакаме чужда помощ.
„Чучхе“ и България
Като един горд родолюбец, няма как да не обърна поглед към това, което се случи в България около пандемията, причинена от COVID-19. След като затворихме границите си, почувствахме ли се самодостатъчни?
Сигурен съм, че много от нас за първи път в живота си чуха, че в България се правят добри лекарства. Имаме кадърни фармацевтични компании. Нещо, което бе позабравено.
Самодостатъчността ни доведе до там да отворим работни места за нашите родни шивачи. Е, това не беше ли едно положително нещо, което направи коронавирусът?
Затварянето на родните граници ни научи, че можем и да не сме врата към Европа. Спряхме да разбираме в последствие, че терористи са минавали транзитно през България, за да убият 200 души в някоя европейска столица. Спомнете си колко пъти бяхме обвинявани за това.
Българинът най-сетне спря съвсем безпощадно да сравнява здравните системи навън и в България. Разбрахме, че си имаме съвестни и коректни лекари и медицински сестри.
Не е важно, че започнахме да ги обичаме и ценим. Настина ценното е, че спряхме да ги бием, а това е напредък.
Затварянето на границите накара хората да започнат да купуват български стоки в магазините. В момента сме в основите на кръговрат, с който ще успеем да възстановим българската икономика.
България започна да обучава децата си дистанционно. Преди, това беше явление, което българският учител сънуваше и не вярваше, че някой ден ще преподава от хола си. Е, случи се, защото станахме граждани на 21-ви век.
Уроците, които научихме
Западният човек смята източните древни учения и идеологии за разни врели-некипели. Няма им вяра, защото той все пак е цивилизован човек, изповядващ идеите на свободния и зрял свят. Стъпил е на Луната, продава лунни парцели, шофира по Марс.
Чуди се как да накара колата да лети, в гаража си създава компютри и операционни системи. От нищо прави нещо голямо и иновативно. Мисли как да открие лекарство за рака.
Какво научихме от короната и стана ли всеки от нас малко по-вярващ? С наближаването на Великден, е хубаво да си задаваме и тези въпроси.
Масовото заразяване и високата смъртност от коронавирус показаха на съвременния човек, че има много други неща преди летящите коли и лекарството, преборващо рак. Човекът на новото време разбра, че може и да се оправя сам в тежки ситуации.
Може да пазарува разумно, да се радва заедно с роднините си докато на масата има родна продукция.
Че в държавите на свободния човек има отрасли, за които той не знае, че изобщо съществуват.
В правилните си пропорции, самодостатъчността променя цели съдби.
