Този материал е на тема, която за някои е скучна до ниво приспиване. Затова ще дам всичко от себе си да не ви приспя в тези дни, в които сънят е може би единственото спасение и най-сигурният метод за бързо минаване на времето.
Няма как без малко история
Когато говорим за различни методи на управление и обществено устройство, няма как да не потърсим етимологията на дадена дума. Няма начин да минем метър и да не се поразровим в историята на времето.
Демокрацията е форма на управление, при която държавата произтича (е избрана) от народа по няколко начина.
Чрез консенсус, чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители. С други думи – представителна демокрация.
Значението на думата „демокрация“ в пряк превод би изглеждало „народовластие“. Да, макар и да допуска различни интерпретации в своето тълкувание и приложимост, демокрацията си я знаем като свобода.
В периода на Античността се е считало, че основните характеристики на демокрацията са свободата и равенството. Е, ще разберем дали това всъщност е решаващото в днешните проблеми, създадени от коронавируса.
В наши дни
Във времената на криза, т.нар. референдуми, или с други думи „допитванията до народа“ са давали отговор на онези на пръв поглед нерешими проблеми за правителствата. Има ли промяна в това, или и до днес народът е онзи, който решава своята собствена съдба?
Защо обаче демокрацията тук се разминава с демокрацията там? Защо някъде е свобода, а другаде – свободия? Знам, че сте се питали този въпрос.
Други от нас (сред които и аз – признавам си), са си скубели косите докато се питат „Добре де, защо не съм се родил в някоя по-уредена държава?“. Е, съжалявам ако във вашите очи съм абсолютен изменник.
Всъщност, обичам родината си, но в България свободията отдавна е станала синоним на демокрация.
Но може би не говори добре за нас, ако се вторачваме само в територията на една страна. Нека погледнем по-глобално.
Източни работи и Западни интереси
В края на миналата година, светът даде положителен тест за коронавирус. Моментално всякакви снимки на прилеп, изобразен като истински терорист, с рога и черна мантия, плъзнаха в Интернет по-бързо от самата зараза.
Слънцето наИизток изгря, но завари истински хаос. Хората тичаха по улиците и не знаеха с какво да се запасят по-напред.
Болничните коридори бяха абсолютно претъпкани не само с хора. В тях имаше безкрайно чувство на паника и страх.
За по-малко от седмица, в Китай се вдигна цяла болница. Вирусът вземаше жертви, но самото отърсване на психологическо ниво бе изключително бързо.
Народът, както винаги с огромна доза дисциплина, спазваше мерките за сигурност, взети от управлението.
Даде му се свобода, но хората сами се изолираха и за по-малко от три месеца, заразата и разпространението намаляха драстично.
Питате се за причината? Може би го нямаше този страх от тотален срив на икономиката. Животът просто спря. Хората не се притесняваха от това какво следва.
Знаеха само, че за да последва изобщо нещо, сега е моментът да се мобилизират и стриктно да спазят всичко онова, което им се казва.
Какво се случи на Запад?
Страхът не изчезна от началото до днес. Боязливостта на народа от това какво ще стане утре, къде ще се събудим.
Тук веднага с право можем да си зададем въпроса: „По разлигавени ли сме на Запад?“. Най-вероятно сме. Защо?
Основната разлика между Източните култури и тези, към които сме причислени ние, е посланието „оправи се с проблемите си, дори и да си сам“.
Ако насочим вниманието си специално към европееца-демократ, то веднага може да видим разликата.
През годините, европеецът е приел новостите на цивилизацията до много голяма степен. Такава, че дори не може да си представи да живее на места, различни от тези, на които могат да се намерят търговски центрове, ежегодни паради, веселия и всички други съпътстващи живота неща.
Така европеецът е стигнал до стадий от своето развитие, в който приема повечето неща за даденост.
И ето какво стана, когато тези житейски „дадености“ изчезнат поради причина толкова сериозна, колкото коронавируса.
Проблемът в демокрацията ли е?
Нека не забравяме първоначалната тема и за какво изобщо съм се настроил да пиша днес. Страхливи ли са германците, италианците, испанците и французите?
Когато изброим всички тези народи, преживели две от най-страшните войни в човешката история, си мислим, че на база вече научените уроци, нищо не би било в състояние да сломи духа им.
Но всъщност научени ли са уроците? Написано ли е домашното? Останал ли е и капка героизъм в сегашните потомци на дядовците и бащите, които са загивали масово по бойните полета?
Извод
Демокрацията прави хората зависими от житейските блага и свободата, които тя дава. Системата на управление, която кара всеки човек да се чувства важен води ли до това да даваме добър личен пример в ежедневието си, или ни прави прекалено надменни от това, че „един прост грип“ не би могъл да ни разклати.
Е, той не само ни разклати, но тромавото взимане на решения и мерки против разпространението му, даде възможност на заразата да засегне огромен процент от европейското население.
Стана факт и най-важното и нежелано нещо – паднаха в жертва много потомци на бойното поле срещу невидимия враг.
Демокрацията ни накара да се самозабравим. Войната ни припомни кои сме.
