Училището би трябвало да бъде място, където децата се учат, създават приятелства, откриват способностите си и постепенно изграждат увереност в себе си. Място, в което грешките са част от израстването, различията се приемат, а всяко дете има право да се чувства спокойно и защитено.
За някои ученици, обаче, това пространство се превръща в истински ад и страх от следващото междучасие, от подигравките в класната стая, от съобщенията в телефона и от унижението, което може да се повтори отново и отново пред очите на всички. Твърде често тормозът може да бъде очевиден с удари, заплахи, обиди или публично унижение, но друг път остава задкулисно и невидимо за възрастните.
Най-тревожното е, че подобни преживявания могат да продължават седмици, месеци, а понякога и години, преди някой да разбере колко тежко се отразяват на детето. Тормозът в училище НЕ Е част от порастването и израстването на личността.
Той е форма на насилие, която може да засегне самочувствието, психичното здраве, образованието и отношенията на детето с околните. А най-големият проблем тук е, че за него твърде често се мълчи.
Ако сте ставали обект на тормоз в училище, най-вероятно знаете, че училището се превръща в институция, в която трябва да ходите насила и да се учите да оцелявате, а не толкова да трупате знания. Останете още малко с нас.
Защо някои деца стават обект на тормоз в училище
Училищният тормоз е сложен социален проблем, в който се преплитат личностни особености, групови отношения, семейна среда, училищна култура и обществените представи за това кое е „нормално“ и кое - „различно“. Понякога причината за избора на мишена изглежда очевидна, а друг път дори самото дете не разбира защо точно то е започнало да бъде обиждано, изолирано или унижавано.
Нито едно дете не става обект на тормоз, защото по някакъв начин си го е заслужило, а защото неговият характер или външен вид провокират в другите деца поведение, съпроводено с дразнимост и желание за прояви на агресия. Причините за тормоза трябва да се търсят преди всичко в поведението на извършителите, отношенията в групата и средата, която позволява агресията да продължава.
Ето Ви и най-ярките примери за отблъснати и тормозени деца в училище:
- Тихи и затворени деца;
- Социално изолирани деца (деца без приятели);
- Деца, чиито семейства имат финансови затруднения;
- Деца с различна сексуална ориентация;
- Деца с различна етническа принадлежност;
- Деца с увреждания;
- Новото дете в класа;
- Отличниците;
- Децата, които не изглеждат като всички останали.
Защо популярността и властта сред връстниците имат значение
Във всяка училищна общност съществуват невидими правила. Някои ученици определят кое е модерно, кое е смешно, кой заслужава внимание и кой остава извън групата. Други се стремят да бъдат приети, дори когато това означава да премълчат несправедливост или да участват в поведение, с което всъщност не са съгласни.
Тези отношения не са записвани никъде, но могат да окажат голямо влияние върху ежедневието на децата. В един клас може да има ученик, чието мнение се приема почти безусловно.
Ако той реши, че определен съученик е „странен“, останалите могат постепенно да започнат да го възприемат по същия начин. Ако се подиграе на нечий външен вид, други може да повторят шегата. А ако демонстративно изключи някого от общите занимания, част от групата може да последва примера му.
И по този начин една, на пръв поглед, незначителна подигравка, може да се превърне в системно унижение. Училищният тормоз може да бъде двигател и на придобиването, демонстрацията или запазването на влияние върху останалите връстници.
В училище децата постепенно изграждат социални отношения, които невинаги съвпадат с официалните правила. Едни ученици са харесвани заради чувството си за хумор, доброто отношение към останалите или способността си да създават приятелства.
Други придобиват влияние чрез спортни успехи, увереност, външен вид или присъствие в социалните мрежи. Има и деца, които се стремят да получат внимание чрез доминиране, подигравки или демонстрация на превъзходство.
По този начин постепенно се формират неформални йерархии, като някои ученици имат по-голяма възможност да се докажат и да влияят върху решенията, и поведението на останалите.
Какво трябва да разберат родителите
За всеки родител е трудно да приеме, че детето му може да бъде унижавано, обиждано или изолирано в училище. Още по-трудно е да осъзнае, че това може да се случва ежедневно, без детето да разказва какво преживява.
Много родители вярват, че ако нещо сериозно Някои деца мълчат от страх. Други се срамуват. Трети не искат да тревожат семейството си или се притесняват, че намесата на възрастните ще влоши положението се случи, детето непременно ще сподели.
Но действителността невинаги е такава. Понякога родителят научава за проблема едва когато детето започне да отказва да ходи на училище, затвори се в себе си или внезапно промени поведението си. Разпознаването на училищния тормоз започва още у дома, с отношенията между родителите и децата, с доверието и начина, по който възрастните реагират на трудните разговори и с готовността им да приемат детските преживявания сериозно.
Най-важното, което родителите трябва да разберат, е, че детето не винаги има силата, опита или възможността само да се справи със системния тормоз. То има нужда не просто от съвети, а от сигурността, че възрастните ще го защитят.
