Понякога за да избухне голям конфликт, не са необходими нито оръжия, нито открита вражда, нито дори сериозна причина. Достатъчно е едно незначително на пръв поглед събитие, една засегната гордост или един въпрос, на който никой не иска да отстъпи.
Историята познава безброй примери за това как дребни разногласия прерастват в ожесточени спорове, а човешкото желание за признание се оказва по-силно от разума. А сега си представете, че причината за една от най-прочутите войни в древногръцката митология е… ябълката. Позлатена и необикновена, тя е подхвърлена сред боговете с едно-единствено послание: „На най-красивата“.
Три думи са достатъчни да породят вековно и запомнящо се съперничество между три могъщи богини, поставяйки един млад мъж пред съдбоносен избор и давайки началото на поредица от събития, които според древногръцките предания, довели до Троянската война.
В основата на тази история са закодирани гордост, завист, обидата от пренебрежението и едно непреодолимо желание всеки от нас да бъде предпочитан, и желан. Болезнено, нали?
Тук, в красотата на древногръцкото божествено величие се заражда един израз, който много често се използва в нашата ежедневна реч - „ябълката на раздора“. Той се използва в контекста на породен конфликт, разделение и ожесточено съперничество
Любопитното е, че в съвременния живот ябълката рядко е златна и почти никога не е истински плод. Тя може да бъде наследствен имот, пари, власт, любов, професионално признание или дори една необмислено изречена дума. Понякога се появява между приятели, друг път разделя семейства, а понякога противопоставя цели общества.
Легендата, за която ще говорим тук, ни припомня, че понякога най-големите конфликти не започват от това, което искаме да притежаваме, а от това, че не можем да понесем да бъде дадено на някого друг.
Легендата за ябълката на раздора
Всичко започва в деня на сватбеното пиршество на Пелей, цар на Фтия и Тетида, морска нимфа, една от Нереидите и дъщеря на древния бог на морето - Нерей. Това са родителите на Ахил, който според пророчество, щял да задмине баща си по мощ.
Сватбата била пищна и на нея били поканени много видни богове и богини. Зевс решава да не покани на тържеството богинята на свадите и караниците Ерида - съвсем предвидлив ход в името на разбирателството в съвместния живот на младоженците.
В своята обида относно намерението на Зевс, Ерида откъсва ябълка от градината на Хесперидите, надписвайки я „На най-красивата“. По време на пира, богинята на раздора я подхвърля находчиво с умисъл да създаде това, в което е най-добра, а именно раздор.
Успява. Плодът изправя в съревнование три много известни за всички нас богини - Хера, богинята на брака, Атина, богинята на мъдростта и Афродита, богинята на любовта и красотата. Те откриват ябълката и всяка от тях решава, че е дар за самата нея. Това поражда конфликт и неразбирателство, което ги принуждава да се обърнат към върховния бог, който да присъди плода на онази, която истински я заслужава.
Зевс обаче, прехвърля това задължение на пастира Парис, син на Хекуба и троянския цар - Приам. Тъй като и той не може да се справи с тази нелека задача, богините започват да му поднасят най-различни дарове, за да „наклонят везните му“ в своя полза. Хера му обещава да го направи цар на хората, Атина му предлага мъдрост и славна победа в битките, а Афродита му предлага любовта на най-красивата земна жена.
В крайна сметка, това, което най-много изкушава Парис, е любовта със земно и красиво момиче. Афродита му обещава любовта на хубавата Елена - съпругата на спартанския цар Менелай. Разярени от отхвърлянето на Парис към тяхната хубост, Хера и Атина напускат „състезанието“.
Парис се отправя на пътешествие към Спарта, където, с помощта на Афродита, успява да убеди Елена, да тръгне с него и да я превърне в своя жена. Това дава началото на десетгодишната Троянска война, която Омир възпява в своя епос.
Психологията зад легендата
Ако погледнем отвъд митологичния сюжет, ще открием история, която разкрива някои от най-характерните особености на човешката психика - гордостта, завистта, потребността от признание, страха от отхвърляне и желанието да бъдем предпочетени пред останалите. Интересното е, че в легендата никой не се бори за нещо жизненоважно. Златната ябълка не носи безсмъртие, не дава допълнителна сила и не предоставя власт над света. Нейната стойност е преди всичко символична.
От психологическа гледна точка, митът може да бъде разгледан като алегория за начина, по който хората реагират, когато тяхното самочувствие, социален статус или усещане за собствена значимост бъдат поставени под въпрос. А защо ние самите, като обикновени смъртни, имаме нужда от признание?
Признанието може да укрепва самочувствието, да създава чувство за принадлежност и да ни мотивира да развиваме уменията си. Проблемът възниква, когато усещането ни за собствена стойност започне да зависи прекомерно от това дали сме по-добри, по-красиви или по-успешни от другите.
Точно това можем да открием в символиката на златната ябълка. Хера, Атина и Афродита не се стремят просто да бъдат красиви - всяка иска да бъде призната за най-красивата.
Легендата ни предлага и още един важен урок: Не можем винаги да контролираме ситуациите, които предизвикват съперничество, но можем да избираме как да реагираме на тях. Можем да позволим на обидата, гордостта и завистта да определят поведението ни, но можем и да потърсим разбиране, справедливост и разумно решение.
