А ти разбираш ли го?
Творчеството на Иван Вазов се характеризира с изключително разнообразна тематика – от стихотворения като „Векът“, „Апатията“, с които откликва непосредствено на своето съвремие, в което властват парите, политическите интриги и безразличието, до стихотворения като „Де е България“, „На България“, в които разкрива отдадеността на родината и нейната съдба. Една от най-значимите творби на Вазов е „Под игото“, в която авторът не се интересува толкова от историческия ход на въстанието, а от бунтовното настроение, което то носи сред народа: разкрива основни черти на българската народопсихология, моралното израстване на българите, разтварянето на родовия свят към света на народа. Писателят е добър народопсихолог и разкрива българската същност чрез проявленията на характера на българина в усилни моменти.
През последните години имаше няколко опита трудното разбиране на Вазов и отдалечаването му от съвременното поколение да се премахне или поне намали. „Под игото“ се издаде на шльокавица, което породи полюсни реакции у хората, въпреки че имаше за цел да провокира, да окаже обратен ефект и вниманието да се насочи към съхранението на автентичния стил. Преди време излезе издание на съвременен български език, което обаче даде повод най-вече за отрицателни отзиви и изданието беше премахнато от печат. Такива мерки и действия са палиатив и не могат да служат като решение на проблема, а напротив – показват, че трябва да се търси друг начин за справяне с него. Трудното общуване със света на Вазов няма да изчезне с подмяната на думи, но няма и да се изпари, когато отхвърлим това „предложение“ и не се представи друг подход.
Неразбирането, което се приписва на произведението на Вазов, не може да бъде премахнато просто чрез замяна на едни думи с други. Вазов е неразбираем не толкова заради езика и стила на писане, колкото заради света, който отразява и който е трудно възприеман от младите хора. Проблемът е, че самият светоглед е променен; увеличаващата се пропаст между творбата и съвременното поколение е показател за отдалечаването на хората от българската същност. Проблемът се задълбочава, когато трудното възприятие на „Под игото“ пречи на хората да оценят творбата – заклеймявана е като неразбираема и поради тази причина – скучна; други български романи като „Тютюн“ са по-ценени от младите хора. Това не е лош признак, но посочва отдалечаването им от българската народопсихология, тъй като в творбата на Димов се застъпват психологически взаимоотношения в човешки, универсален аспект: интимните човешки изживявания и взаимоотношения по време на криза – социална, историческа, духовна, сблъсъка на светове или изолирането и затварянето на някои светове в себе си, което ги погубва.
За българската литература Вазов е това, което е Пушкин за руската
Творбите им отразяват светогледа, националните идеали и тяхното отстояване, развитието на гражданското самосъзнание, като Вазов стига и до противопоставянето между родното и чуждото. Неслучайно в опита си да се противопостави на „младите“ автори от кръга „Мисъл“, Вазов заявява, че българската литература не трябва да се чуждее от народната душа.
Дори преводът на съвременен български език на „Под игото“ да беше одобрен, няма как да се преведат самите ритуали. Тогава тяхната същност ще се загуби, тъй като носят енергията на времето си и на изначално българското. Сега тази енергия е по-скоро насочена навън, с много повече и по-силни взаимодействия със случващото се в света. Сега по-скоро се наблюдава затваряне на родовия свят към света на народа и разтварянето му към света изобщо, отъждествяването му с чужд светоглед и култура, с които по-лесно се асоциират младите. Проблемът е, че те се „запознават“ с ритуалите и традициите най-вече чрез медиите, възприемат ги като екзотика – те не са свързващи с живота, а са нещо, което се схваща като различно.
Друг български автор, който също е трудно разбираем за младите хора, е Алеко Константинов. Въпреки това е любопитно, че те имат усет към байганьовското. Това не означава, че по-лесно се свръзват с герои като Бай Ганьо или че те самите са байганьовци, а че притежават ценностни критерии, като така все пак могат да оценят и анализират творбата на Алеко. Те са запазили усет за байганьовското чрез отрицанието му и дистанцирането от него.
Творби като „Под игото“ са произведения, в които се побира народният дух
Неговата култура, светоглед, традиции. Творбата не само ги обгръща в себе си, а самата тя се превръща в част от националното самосъзнание – въпреки чисто човешките терзания на героите и техните сблъсъци, „Под игото“ съдържа българските народопсихология, бит, ритуали, които най-силно могат да бъдат възприети от народната душа. Вероятно връзката между младите хора и „Под игото“ може да се изгради и запази, като самите те се запознаят с българските ценности и традициите, с културното развитие на народа ни чрез часове по народопсихология, които да се въведат в българското образование. Тогава няма да бъде нужно автентичността на творбите да се руши в опитите те да бъдат по-лесно разбираеми за новите поколения.
