Двата вида предизвикателство се дължат на смесване на елементи между социалната и творческата комуникация. Една съвременна творба трябва да бъде представена пред публиката, а това е трудно за изпълнение, тъй като зависи до голяма степен от това как произведението ще бъде възприето.
Тези представяния трябва да са интересни, творчески, да съдържат елементи от шоуто, за да може публиката, която е привикнала към подобни атрактивни представяния от други сфери, да възприеме литературното произведение. В този смисъл медийните пространства се обогатяват от художествени изразни средства.
Друго предизвикателство, което литературата отправя към медиите, е неизвестността около качеството на книгата. Една книга може да е гениална, но невинаги може да достигне до читателите.
Въпреки това обаче се създава и разфокусиране – атрактивното, интересното представяне на книга я прави популярна, дори тя да е слаба. Читателската аудитория се обърква и не знае какво да чете, а понякога се формира фалшива представа за качество.
Така пък медиите създават предизвикателства към литературата – качествената се губи, а некачествената се показва като качествена в очите на масовия читател; лансират се определени теми и исторически събития (например постоянното издаване на книги, които разказват истории, свързани с Втората световна война).
Цензура не трябва да има, но от друга страна няма критерии, няма функционираща литературна критика. Ето защо ролята на журналистиката е да представи ценните високохудожествени произведения пред обществото.
Взаимното влияние между журналистиката и литературата се проявява и в нови форми на социална и творческа комуникация: блоговете, социалните мрежи, ютубърите. За тези нови форми е важна обратната връзка: да съществува възможност читателят да коментира.
Това, разбира се, не гарантира поддържането на високо литературно качество, тъй като тези нови форми (особено YouTube и сайтът Goodreads) също привличат масовата аудитория. Въпреки че такива платформи предоставят възможност повече хора да се включат в комуникацията, липсва професионалното мнение на критика, то се губи сред множеството коментари на читателите, а така оценката на книгата (в Goodreads например) често може да бъде лъжлива и да заблуждава читателя.
Количеството на издаваните книги влияе силно върху способностите както на читателя, така и на твореца
Така се изкривява представата за качествена творба, или дори по-лошо – тя напълно липсва. Вече всяка книга е качествена книга, ако се продава добре, независимо от това от какви читатели се чете и дали действително в нея се побират умело представени идеи и интересни персонажи.
Рецензията се е превърнала в ревю, а критикът – в ПР, който, от своя страна, превръща книгата в шоу. Властва парадигмата „който чете много, е умен“, която хем е вярна, хем е невярна, защото не се прецезира думата „чете“.
Значението на думата често се отъждествява с довършването на някоя книга, а не с другия основен елемент – разсъждаването, анализирането. И не този тип разсъждаване, което води читателя до основната идея, която му се струва достатъчна – че е разбрал тази книга и тя му е ясна. Така той едновременно самозалъгва себе си и обижда автора поради собствената си неспособност да вникне по-дълбоко.
Липсата на авторитети в литературата пречи на точната преценка на читателите. Тъй като критиката изисква познания и повече задълбоченост, тя е останала в периферията, защото трудно се възприема от повечето хора и вместо това им се поднасят текстове, в които просто се разкриват сюжетът и главните идеи.
От друга страна, така се дава възможност читателят да се опита сам да достигне до дълбочината на творбата, без да е възпрепятстван от мнението и стила на критика. И все пак – в съвременното поколение всеки пише, но малко хора четат, а още по-малко хора анализират. Епигонството също е застъпено; следва се определена мода, авторите пишат еднакво.
Взаимодействието между журналистиката и литературата е многоизмерно
Проблем е плагиатството, както и анотациите в публичните пространства, които изпреварват книгата. Съществува и възможността една новина да отклони читателското мнение, като така може да се създаде определена атмосфера около нея.
За разлика от Балзак и неговия герой Люсиен дьо Рюбампре от романа „Изгубени илюзии“, в чиито представи ако писателят се опитва да бъде журналист, той се погубва като творец, в съвременния литературен свят променящата се технология на възприемане на литературна творба все повече в социален, отколкото в творчески контекст ще налага непрекъснато сближаване между литературата и журналистиката.
