Човешкият мозък може да възпроизвежда различни съхранени спомени – добри или не. Уникално, нали? Паметта е реконструктивна, което означава, че определени моменти от живота Ви могат да бъдат възстановени в различни комбинации и нови елементи. Паметта не е просто един видеозапис, който може да бъде заснет и преповтарян в един и същ алгоритъм - той е много повече.
Има нещо още по-впечатляващо в дълбините на Вашата психика, за което ще разберете малко по-надолу в статията. Това е умението на паметта да създава спомени, които никога не са се случвали в реалността.
Синдром на фалшивата памет
Спомняте си неща, които никога не са се случвали? То тогава най-вероятно страдате от Синдром на фалшивата памет – психично състояние, което се изразява в наличие на натрапчиви мисли и събития, на които никога не сте присъствали.
Под влияние на това състояние, човекът искрено вярва в това, което говори, колкото и странно и сюрреалистично понякога да звучи то, помнейки го като реално преживяване. В неговата глава именно тези спомени могат да бъдат много ярки, убедителни и емоционални.
Този синдром може да бъде резултат от генетична предразположеност, влияние от други хора, дезинформация или поради някои психологически аномалии, които оказват влияние на мозъка. Той може да бъде безвреден, например в ситуации, в които Ваш приятел разказва нещо за себе си пред други хора, но това е абсолютна измислица и Вие знаете това. Но има и случаи, в които фалшивите спомени могат да бъдат по-опасни, отколкото бихте предполагали:
- В сериозни престъпни обвинения с цел изнудване, които могат да доведат до съд;
- Неверни показания поради грешно изградена представа.
Коя е Елизабет Лофтъс
Нека Ви запознаем с един уникален психолог, който години наред изследва същността на фалшивата памет. Елизабет Лофтъс е американски експерт в областта на човешката памет, който провежда редица задълбочени изследвания, които успешно дават резултата, че човек може да си създаде сам спомени, които не са били реални събития.
В едно от своите емпирични проучвания, тя пуска на своите пациенти слайдове с кадри от автомобилни катастрофи, като ги моли да опишат случилото се като преки свидетели, намиращи се на местопроизшествието. Участниците са разделени на две групи, като и двете се разпитват едни и същи въпроси по два различно структурирани начина.
Изводът от този експеримент е, че използването на различни глаголи може да повлияе върху спомените на участниците, което стига до друг извод, че човешката памет може да бъде много лесно манипулирана под влияние на различни техники.
Този експеримент отново показва, колко опасна може да бъде фалшивата памет особено, когато човек трябва да дава показания в полицията. Добавянето на фалшиви подробности към една реална ситуация (конфабулация) също може да бъде част от това психично състояние.
Една илюзорна сатанинска инвазия
Събитията, случили се в САЩ през 80-те и 90-те години на миналия век, доказват, че фалшивата памет може да пропълзи като чума в психиката на хората и да се превърне в масово явление със сериозни последици. Този период от историята на Америка носи своето смразяващо име „Сатанинска паника“.
Като някаква странна модна тенденция много деца и възрастни започват да споделят своите „спомени“ за това, как са станали жертви на сатанински атаки, като част от жертвоприношения, ритуали, насилие и магии. Под влиянието на хипнози и терапии, тези спомени стават все по-често срещани сред американското общество и това има много негативни последици за хора, които са заподозрени без причина в сатанизъм.
Това са младежи, слушащи по-тежка музика, обличащи се в тъмни дрехи и носещи метални, остри аксесоари. Не малко хора биват задържани в ареста, мислени за потенциални извършители на жестоките зверства.
Истината е, че няма физически доказателства за извършването на такъв тип жестокости нито към хора, нито към животни. Това е мрачен период в съвременната история на човечеството, в който дори доверието в психотерапията и системата бива разклатено.
