Чудите се как да спечелите симпатиите и вниманието на една жена? Вие сте асоциален типаж, който посещава форуми свързани с токсик маскюлинититУ с отчаяната нужда, да докажете себе си като алфa-мъжкар? Е, значи сте попаднали на точното място, преди да подходите по начин, който по-скоро ще отблъсне Вашата потенциална бъдеща половинка или средностатистическата непозната жена на улицата.
Все по-често представителките на женския пол (в това число и самия автор на статията), се сблъскват с поведение, което ги провокира да отбягват мъжа срещу тях, отколкото да развие техния интерес. Независимо дали става въпрос за първа среща или за случайна засечка на улицата, някои мъже доказват, че възпитанието им се равнява на това на маймуна, изпусната от клетката си.
Какво се върти в мъжкото съзнание? Кое провокира мъжете да действат по начин, несъвместим с реалната реакция на жената? Следва да разберете в тази статия, в която ще поговорим за типичните прояви и отношения, които ще накарат дамата да избяга колкото може по-бързо на съседния тротоар, пресичайки оживен булевард, криещ рискове за живота ѝ.
Тази статия е за мъжете и жените. За хищниците и жертвите на този т.нар. „тормоз“ с ударна доза настъпателност и лековато поведение. Ако сте жена и сте си изпатили дори от едно неангажиращо подсвиркване от непознат типаж- тази статия е за Вас. Ако сте мъж, който иска да впечатли момичето на горещите си сънища- тази статия също е за Вас.
Непознатият на улицата
Непознатият типаж на улицата със своето улично поведение не е синоним на „лошото момче“, по което въздишат младите девойки. Нека си представим следната ситуация:
Красива жена върви по улицата, стремейки се към своята дестинация. Жената е облечена в красива лятна рокля, прическата ѝ е добре издържана, гримът-също…А дори да е обратното, е факт, че въпросната жена върви по улицата към своите планове.
Съвсем непринудено тя подминава непознат мъж или групичка мъже, имали „късмета“ да бъдат точно в този момент на пътя ѝ. Оглеждайки я от глава до пети, като гладни кучета къс месо, те започват да подсвиркват, да ѝ подвикват, да отправят коментари, отнасящи се до извратените им сексуални намерения, които ще реализират в действия, ако тази жена им „падне в ръчичките“, и още куп нелепи реакции.
Каква е целта? И те самите не могат да отговорят на този въпрос. На повърхността някои хора го оправдават като „флирт“. В действителност обаче то е еднопосочно поведение без съгласие, случващо се на публично място, без капка провокация или желание на жената, да отключи каквито и да е реакции от страна на мъжа/мъжете.
В едни нормални взаимоотношения между мъж и жена, в основата стои взаимността. Тук, на улицата, сред непознати, привлекателността на мъжа изчезва със скоростта на светлината.
Едва ли процентът на жените, които са силно привлечени от този тип поведение, е голям, просто защото нахалните подвиквания и подсвирквания са черта, типична за един човек, който страда от липса на възпитание и социални навици.
Подсвиркването почти винаги е реакция на външността. Вместо да бъде възприета като личност, жената може да остане с впечатлението, че е сведена до начина, по който изглежда. Нека не забравяме, че нито един човек, независимо от своята полова идентичност, не е само външен вид.
Другата причина е, че много хора не обичат да бъдат поставяни в центъра на вниманието пред непознати. Когато някой подвикне или подсвирне на улицата, възниква неловък момент, в който човек не е сигурен как да реагира.
Ако жената се обърне, това автоматично за социално неадекватния мъж се равнява на внимание, което той ще се опита да спечели по още по-нелеп начин (например като започне или продължи да говори). Дори когато намерението е било комплимент, начинът на изразяване има значение.
За много жени подсвиркването напомня повече на коментар към случаен минувач, отколкото на уважително обръщение. Имаме и една друга особена черта на непознатия типаж, която се определя като по-скоро едно по-безобидно и тихо нахалство и това е демонстративното обръщане след жена или продължителното „зяпане“.
Тук е редно да уточним, че е почти невъзможно, хората да не се погледнат, подминавайки се, което е една естествена част от човешкото поведение. Разликата обаче идва в продължителността и начина, по който въпросният непознат „съблича“ с поглед.
В живота на жените и в живота на мъжете непрекъснато се появяват привлекателни познати или непознати по всяко време, навсякъде и на всякаква възраст. Разбира се, че е съвсем нормално да изпитаме възхищение от това, как изглежда непознатият срещу или до нас и все пак нормите на един социум държат на елементите, които разграничават нормалния поглед от този на кварталния психопат.
„Но аз просто я харесах"- следващият път, в който чуете това от приятел, просто му ударете словесен шамар. Нито един непознат човек не заслужава да се чувства неловко заради липсата на тактика на отсрещната страна, която очевидно не го интересува какъв характер се крие зад добре сложената визия.
Появява се „ефектът на витрината“- въпросната жена, тръгнала на работа, университет, на кафе с приятелки или дори на първа среща, се чувства като обект, разглеждан под микроскоп с особено натрапчиво внимание. Напрежението се подсилва тогава, когато жената е показала с езика на тялото си, че не желае контакт.
Нека Ви кажем повече за този език на тялото: Отвръщане на погледа, продължаване напред, демонстрация на безразличие или при някои по-експресивни дами- на отвращение. Познайте какво? В много случаи това дори не се отразява от наблюдателя.
Може би най-неприятната форма на нахално заглеждане е тази, при която жената забелязва погледа, а мъжът не само не отклонява очи, а продължава да я наблюдава демонстративно. Това изглежда като съзнателно решение за тотален игнор на нейния дискомфорт.
И какъв е отговорът на това, защо при повечето жени всичко това създава дистанция? Просто е: Защото привличането обикновено възниква в атмосфера на комфорт, а не на съзнателен натиск.
Непознатият в бара
Кафе, бар, баничарница, няма особено значение- липса на възпитание има навсякъде. Барът, обаче, е онова социално пространство, в което, поради количеството алкохол, понякога задръжките могат да паднат с престъпна бързина, водени от илюзии и сценарий, които почти не се случват в едно нормално съвременно общество.
Никой не предполага, че двама мъже, които пият бира, отчаяно търсят нов приятел. Но когато на масата седят две жени, внезапно се появяват самоназначени кандидати за ролята на "спасители на скучната вечер".
Скучна вечер? Това е съвсем изчезващ вид вечер, особено при две жени, които има какво да си споделят. Много мъже си мислят, че щом две жени биват заобиколени единствено от своята женска компания, то това означава, че непременно търсят чуждото мъжко внимание.
Голяма грешка, господа. Колкото по-настъпателни са непознатите мъже към жените, толкова по-голяма е вероятността те да бъдат отблъснати заради своето неконтролируемо и неуместно поведение.
Представете си дори, че сте отишли с работния си лаптоп в близкото кафе, за да се отдадете на своя творчески процес и нахалният непознат не спира да Ви съблича с продължителния си поглед. Всеки достатъчно интелигентен човек желае спокойствие, за да бъде щастлив, а спокойствието не е синоним на психопатия.
Онзи, който мрази жените
Нека вникнем малко по-дълбоко в този образ, защото неговите пластове са много, а нюансите на неговото поведение– твърде издаващи обратното на качествата, които той си представя, че има. Типажът с въпросна личностна характеристика, може да бъде Ваш познат, с когото сте споделяли своето време, чувства, емоции и копнежи.
Неколкократно, може би, се опитвате да изстискате като лимонов сок най-киселото, подслаждайки го със захар. Но колкото и да го подслаждате, киселото с добавена захар, много често добива горчив вкус- метафоричен, но битов пример, който можете да опитате у дома, за да се убедите в достоверността.
„Кой играч мрази жените?“, може би ще се запитате. Отговорът е много лесен– всеки играч е губел поне по веднъж игра, която пламенно се е опитвал да спечели. Травмата идва от загубите и започва да заема все по-голяма част от неговото ежедневие, достигайки върха на прикритата емоция чрез една прикрита омраза, насочена пасивно към представителките на женския пол.
Няма по-интересен социален експеримент от мъж, чиито реални действия са в сблъсък с неговите словесни намерения. Не, това определено не е изчезващ вид, напротив- тази разлика между думи и действия е все по-наблюдавана сред младите хора, които желаят да контролират тръпката, вместо да се впуснат в синхрон с вълненията и надеждите на жената.
Но нека не увъртаме повече в разтягане на локуми, а споделим точно и ясно какво имаме предвид. Голяма част от представителите на силния пол си мислят, че конкуренцията за тяхното внимание е голяма и следователно трябва да се предизвика наистина такава.
Нито една достатъчно интелигентна жена не желае да слуша как мъжът до нея приписва лоши качества на друга жена. Лошото отношение към обслужващ персонал от женски пол, постоянното чувство, че нежният пол е длъжен на силния и разбира се, любимото на всички нас, „лошата бивша“.
Разбира се, техните очаквания са, че това е достатъчно силен ход, жената да повярва, че е единствената в неговото полезрение. Хитро, но не съвсем. На мнозина лампичката веднага започва да мига за тревога, индикирайки една много тъжна истина- „щом говори така за нея, значи ще говори и за мен“.
Важно е да се разбере, повтори, потрети, ако е нужно, че жените не се мразят помежду си, особено ако не се познават. Няма особено логика да мразите непознат човек, който не е направил нищо, което да заплашва Вашия или чуждия живот, най-малкото от чиста женска солидарност (особено предпочитано словосъчетание сред мъжете).
Тяхното гориво за омразата, която хвърлят върху жените в повечето случаи е придобито чрез темата за меркантилността и афинитета на някои девойки към скъпите вещи, и лукса. Който-както, господа, чисти като утринни капки роса.
Голям процент от господата не си дават сметка, че с подобно поведение като тяхното, тяхната женска проекция дори ще бъде по-брутална. „Нормалните жени не правят така“- кой събеседник, с цялото си намерение, да направи добро впечатление, изстрелва тази крилата мисъл? „Виж тая как е облечена…“- добре, господин Карл Лагерфелд, значи е време да започна да въздишам от факта, че срещу мен не стои потенциалната ми бъдеща половинка, а преродената душа на един от най-известните модни дизайнери в света. Какъв кеф е, може би, да имаш такъв човек във френд-листа си!
Никой не иска да живее с чувството, че всеки ден може да бъде включен в следващото състезание за одобрение. „Ти не си като тях“- кои са „те“? Най-вероятно всеки човек е индивидуален по отношение на своите емоции, поведение, външен вид, образование, мечти, професионални планове, сексуална ориентация…Да продължаваме ли?
Този коментар би бил по-логичен и валиден, ако говорите на женското си куче, посочвайки мъжките кучета, които го заобикалят. Разбира се, напълно нормално е всеки да си извади своето впечатление за другия човек, независимо по колко нелеп начин може да се случи това, и все пак да има достатъчно такт, за да спести тази информация.
Колкото повече думи се изливат, толкова повече гърненцето на търпение прелива и се пропуква. Колкото и да е странно, повечето жени не излизат от вкъщи с мисълта: „Дано днес някой непознат ме огледа като промоция в супермаркета и после ми обясни защо всички други жени са ужасни.“
И нека разграничим за пореден път и за финал нормалното от неуместното- интересът е акцентът, върху който ще поставим тикче за положителна оценка- той е нещо напълно нормално Проблемът започва тогава, когато интересът е придружен от настъпателно поведение и чувство на право на обида след отказ.
Мили представители на силния пол,
уважаваме вашата мъжка природа и ето защо искаме да ви кажем следното: Увереността не влиза не настоява, не се сърди и не води статистика колко пъти е била отхвърлена тази седмица- тя е присъстващ и красив елемент от вашата природа, който се забелязва много повече, отколкото предполагате. Лятото е тук и всички са една идея по-отпуснати, щастливи и...разсъблечени. Не убивайте доброто настроение на жените поради неконтролируемия си сърбеж в една определена част от тялото си. "Не" означава "не".
