Седели Васил Левски и Христо Ботев на един диван и гледали канала на небезизвестния Чорбаджи Киро Гела. Поредният анализатор, излязъл в поредното политическо предаване и задавал резонният според мнозина въпрос – Кой, аджеба, ще дойде на власт, ако Султана падне?
Анализаторът повторил и потретил няколко пъти, че Султана няма алтернатива. Подчертал, също, че Империята се е развила ужасно много от началото на своето съществуване и че били построени много калдъръми, чешми и вече всички живеели по-добре, откакто им варосали стените с плячкосаното от Великите Сили злато.
Също така не пропуснал да съобщи, че като дойде някой от Европата, вече никой не се излагал с порутения си дом. Въобще, толкова много бил направил Султана за тези 500 години, че със сигурност нямало кой да го смени. Просто нямало алтернатива.
Всички от Дивана стояли твърдо зад Султана и на всеки негов брифинг не пропускали да му се закълнат във вярност и да засвидетелстват раболепността си към него, макар че отлично знаели, че няма незаменими сред тях. Така дори Великия везир Мустафа Апартаментоглу, наричан Цецо, си тръгнал, пък какво оставало за тях.
- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар? Няма алтернатива. Кой ще дойде след Султана? Ще вземе да счупи държавата и да загубим златото от Великите Сили - попита Ботев.
Левски се почеса и рече (Ето как всъщност се роди онова, което днес познаваме от „Немили-Недраги“, а именно отговорът на Левски):
- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство! - отговори Левски навъсено, вдъхновен от ценностите на Великата Френска Революция.
- Ти си романтик, Василе! Накрая все някой трябва да сложим начело да води народа, то не може без субординация! Инак ще се породят ключови проблеми в макроикономическата рамка и ще ни спрат златото от Великите Сили. Пък и 500 години изтраяхме, колко па толкова да седим под робство? Ние ще ги уморим с нашите глупости и те накрая сами ще искат да ни дадат независимостта. Важното е да има мирни протести и демонстрации.
Левски не отрече, но подчерта:
- Ботев, Ботев – само с твоите флашмобове! Ама няма как, ще трябва да го решим тоя въпрос, че инак след около 150 години ще има един протест и тогава, когато хората питат: „Абе, кой ще сложим след тоя изедник?“ и кажат, че няма алтернатива. Тогава к’во ще си помислят за нас?
Тогава Ботев отвърна:
- Прав си, Василе! Като си прав – прав си…
Двамата апостоли допиха виното, прегледаха промо кодовете от „Билла“, изгасиха сеир сандъка, провериха сурат тефтера, за да видят дали Каравелов им е „лайкнал“ селфито и си легнаха, оставяйки без отговор вековния въпрос…
