Имената на нотите са нещо, което всички ние научаваме почти веднага, след като научим азбуката. Поредицата от седем тона се повтаря отново и отново с нарастваща височина в зависимост от това колко бързо трептят струните на музикалния инструмент или собствените ни гласни струни.

Защо обаче някой е решил всеки един от тези седем тона да се казва именно по този начин? Значат ли нещо изобщо техните имена?

Името на всяка една от нотите представлява първата сричка на определена дума от латинския език:

  • До – Dominus: Господ;
  • Ре – Rerum: Материя;
  • Ми – Miraculum: Чудо;
  • Фа – Familias Planetarium: Седемте планети;
  • Сол – Solis: Слънце;
  • Ла – Lactea Via: Млечен път;
  • Си – Siderae: Небеса.

Но кой всъщност е определил това да е така и каква е причината зад това?

Полагане на основите на музикалния нотопис

Монахът Гуидо Д’Арецо, живял в края на 10-и и началото на 11-и век, е смятан за основателя на музикалния нотопис. Той е един от най-големите музикални теоретици на Средните векове.

Воден от желанието си да улесни работата на музикантите в запомнянето и изпълнението на мелодии, Д’Арецо постепенно създава музикална нотация, която става прототип на тази, която познаваме днес.

Той забелязва, че певците се затрудняват да запомнят мелодиите на църковните песнопения, затова въвежда система от знаци, която да им помага да ги изпълняват правилно.

Той въвежда прототипа на нотното петолиние, като подрежда четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон. Той разделя тоновете на седем степени, които означил с ноти, които по онова време имали квадратна форма. Как обаче измисля той техните имена?

Химнът, останал вечно в историята на музиката

Имената на нотите всъщност Гуидо Д’Арецо взима от химн в прослава на Йоан Кръстител. В превод от латински, текстът му означава приблизително:

“Дай ни чисти уста, св. Йоанe, за да можем с цялата сила на своя глас да свидетелстваме за чудесата на твоите деяния”.

Ето как звучи химнът в оригинал:

UTqueant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes

Забелязва се, че наистина първата сричка на всяка дума, освен на първата, отговаря на имената на съответните ноти. Защо обаче вместо “Ut”, която е първата сричка от химна, първата нота от музикалната стълбица е наречена „До“?

Целта на Д’Арецо е била все пак да улесни църковните певци с помощта на тази нотация. От тази гледна точка, „Ут“ е сложно за пеене и не е особено благозвучно. Ето защо през 16-и век името на първата нота е заменено с „до“ – началото на не коя да е дума, а именно Dominus (Господ).

Защо Д’Арецо избира именно този химн

Това, което кара музикалният теоретик да избере именно този химн за имената на нотите, е самата мелодия на химна. Всеки един от седемте реда започва съответно на всяка една от поредните седем ноти.

Тъй като по онова време химнът е бил познат в църковното песнопение, се е очаквало, че певците лесно ще си припомнят височината на нотите, като си припомнят сричките от химна.

Как се е пишела музика преди появата на нотите

Нотите не са първите знаци, с чиято помощ са били описвани музикални произведения. Техните предшественици се наричат „невми“, като най-ранните познати форми се появяват през 9 век.

Невмите се различават от нотите не само по това как изглеждат, а и по начинът, по който предават звука. Те наподобяват ченгелчета, които по-скоро указват посоката на дадена мелодия и я подсказват на църковните певци, отколкото да означават точно определен тон.

В днешно време на някои места по света тази нотация се е запазила като стандарт при нотописа в църковното пеене.

Кой е измислил буквените означения на нотите и защо буквата А съответства на шестата нота Ла, вместо на първата – До? За това ще поговорим в следващата статия.