Его концепцията има многопластово значение и дълбоки корени в психологията и философията. Психологът Екхарт Толе определя егото като онзи глас в главите ни, който всъщност не е нашият истински глас. Егото е свързано както с мозъка ни, така и с нашите чувства. То може да ни предпази от определени неща, но и понякога проявлението му ни прави прекалено горделиви.

За да се разбере напълно концепцията за его и неговата роля в живота ни, трябва да разгледаме различните начини, по които то се интерпретира.

Его в психологията

Концепцията за его, която се използва в психологията е създадена от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Той разделя човешката психика на три основни компонента: Ид, Его и Суперего. Егото има важната роля на медиатор между инстинктивните желания на Ида и моралните норми на Суперегото.

Според Фройд егото е рационалната, егоистична част на психиката, която се ръководи от принципа на реалността. Неговата функция е да намери баланс за задоволяване на нуждите.

Его във философията

Във философията егото се разглежда като съзнателно аз и неговата роля е да осмисля реалността. Рене Декарт, поставя егото в центъра на човешкото съществуване. Така се ражда и известния израз „Мисля, следователно съществувам“. Според него способността да мислим и да размишляваме и да осъзнаваме собственото си съществуване е основополагаща за всяка форма на знание.

Его и идентичност

Идентичността се сформира на база на проявленията на егото. То определя самооценката, самоосъзнаването и самопредставата на индивида. Чрез неговите проявления хората разбират кои са и какви са техните желания и цели.

Его и социални взаимоотношения

Егото влияе изключително много на изграждането на социални взаимоотношения. То определя нашата социална роля. Егото помага за създаване на нашия социален статус и неговото поддържане. То определя нуждата за признание и уважение от страна на другите.

Проявления на егото: здравословни и нездравословни функции

Егото има както положително проявление, така и отрицателно, което може да ни навреди във взаимоотношенията с хората. Здравословното его е необходимо за психичното благополучие и функционирането ни като личности в обществото. Положителното проявление на егото ни помага да се адаптираме към различни ситуации и да се саморегулираме при нужда.

Негативното проявление на егото може да се изрази в две посоки: прекалено силно его или слабо его. Прекалено голямото его се изразява в много негативни качества като нарцисизъм, арогантност и неспособност за емпатия. Хората, които имат прекалено високо его често надценяват своите възможности и се смятат за повече от другите.

Слабото и недостатъчно развито его води до ниска самооценка, липса на увереност в собствените възможности и прекалена зависимост от мнението на другите.

Как егото влияе за личностното развитие

Егото е с нас от ранна детска възраст и играе важна роля за личностното ни развитие през целия ни живот. То е ключов елемент за справянето с различни житейски ситуации и създаването на отношения с хората около нас. Ерик Ериксън разглежда значението на егото при различни кризи в живота. Той определя 8 статия на неговото развитие, които са важни за израстването ни като личности:

  • Доверие срещу недоверие (0-1 година): Развиване на чувство за безопасност;
  • Автономия срещу срам и съмнение (1-3 години): Развиване на независимост;
  • Инициатива срещу вина (3-6 години): Развиване на чувство за цел;
  • Трудолюбие срещу малоценност (6-12 години): Развиване на компетентност;
  • Идентичност срещу роля на объркване (12-18 години): Развиване на стабилна идентичност;
  • Интимност срещу изолация (младост): Развиване на близки взаимоотношения;
  • Продуктивност срещу стагнация (зрялост): Развиване на грижа за следващото поколение;
  • Целостност срещу отчаяние (старост): Развиване на чувство за удовлетворение от живота.

Разбирането и управлението на егото е от съществено значение за постигането на личностно развитие, социална хармония и духовно просветление. Има различни методи за контролиране на егото, сред които най-ефективните са практикуване на техники за самоанализ и самоосъзнаване, емпатия, себеконтртол и смирение.