Репортаж на CNN повдига вниманието върху все по-изразения проблем от въздействието на социалните мрежи върху една от най-податливите на влияния групи в обществото – тийнейджърите.
В етапа, в който подрастващите търсят себе си, вероятността неусетно да започнат да се идентифицират с нещо, което им изглежда близо до тях и в техните очи логично обяснява някои техни проблеми е немалка. За съжаление обаче все повече млади хора започват да си приписват чужди душевни заболявания чрез ежедневно самооблъчване със съдържание, публикувано от диагностицирани хора, без да са посетили специалист нито веднъж.
Как младите използват социалните мрежи, за да дефинират здравето си
Увеличава се броят на тийнейджърите, които използват социалните мрежи като средство за диагностициране със състояния като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или така популярното ADHD, аутизъм, разстройство на идентичността, множествено личностно разстройство и други психически проблеми.
Всичко започва с проявено любопитство към дадено душевно заболяване и търсене на информативно съдържание най-често в TikTok и Instagram. Така тийнейджърът попада на хора, които страдат от душевното заболяване и са решили да споделят за трудностите, свързани с него в своите канали.
Младежът започва ежедневно да търси съдържание в същата тематика и неусетно, малко по малко, започва да се самоубеждава, че страда от същата диагноза, защото някои от симптомите му изглеждат познати и сходни.
Истината е, че много хора, които реално страдат от душевни заболявания успяват да намерят своята среда в социалните мрежи, благодарение на такова съдържание. Проблемът е обаче, когато това съдържание се използва за самодиагностициране, без дори и 1 проведена консултация с лекар.
В репортажа майка от САЩ споделя, че дъщеря ѝ започнала да се идентифицира с различно душевно заболяване всяка седмица, според новите клипчета, които е гледала. ADHD, депресия, аутизъм, мисофобия, агорафобия – коктейлът от ментални проблеми само се увеличавал.
След проведени изследвания и прегледи, тийнейджърката е диагностицирана не с дългия списък от проблеми, които самата тя възприела, а единствено със силно безпокойство. Майката обаче споделя, че дори и след това дъщеря ѝ се съмнявала че специалистите са напълно прави.
Защо диагнозите с душевни заболявания изглеждат „примамливо“
Експерти, занимаващи се с откриване и лекуване на душевни проблеми при младите хора споделят, че преди тийнейджърите са идвали само със симптоми, а сега се увеличава броят на тези, които прекрачват прага на кабинета с настройката, че знаят точно каква е тяхната диагноза. И така консултацията започва с предефиниране на диагнозата, които сами си поставят и разглеждане дали симптомите наистина отговарят на това състояние.
Такива диагнози могат да изглеждат привлекателни за тийнейджърите, защото те опитват да дадат обяснение или оправдание на собствено поведение в социални ситуации. Психолози споделят, че детето дори може да започне подсъзнателно да разчита на самопоставената диагноза, за да намали очакванията на другите към себе си.
Всичко това насочва вниманието на родителите към търсенето на начини за ограничаване на съдържанието, което децата им достъпват онлайн.
Говорителите на TikTok в тази връзка споделят, че са предприети действия за осигуряване на възможност на потребителите да задават регулярно паузиране на екранното време и да включват предпазни мерки според оценката на зрялост на определени клипове, които съдържат по-сложни теми.
Също така предлагат функция за родителски контрол, която позволява на родителите да филтрират видеоклипове, съдържащи определени думи или тагове, които не биха искали техният тийнейджър да вижда.
