„Бях млад(а) и влюбен(а)…“, „Бях в депресия и търсех изход…“, „Чувствах умора и исках нещо енергийно, и повдигащо“, „Когато пия алкохол, „изключвам“ – искам нещо, което да ме поддържа“ и още много други изречения, с които започва един тежък, и дълъг разговор. Темата не е новородена – тя е фокус на нашето време, разкриващ бунта на емоционално нестабилния човек, срещу неговите ежедневни проблеми и бягство към вятъра, който променя животи, скапвайки най-здравата психика, и огъвайки най-силния организъм.

Това е тя, дрогата – чумата на младежта…Не тази на Албер Камю, падението с приятен ефект и пагубна абстиненция, гост, който не иска да си тръгне и любовница, която трудно забравяме. Химично съединение с чудотворен ефект, който ни поддържа живи, спокойни, отпуснати или настроени за безкраен купон. Само една доза обаче ли е достатъчна, за да усетим живота си такъв, какъвто искаме да бъде макар и за кратко? Животът е твърде кратък, за да не продължи шоуто на нашите безкрайни колебания и пороци. 

Ние, децата от гара „Съвремие“

Ние, децата от гара „Съвремие“ инвестирахме в своето бъдеще. Почасовият труд, работата с клиенти в съчетание с университета, любовните взаимоотношения и семейните скандали ни изцеждаха всеки ден.

Краят на денонощният цикъл идваше тогава, когато уморени, лежим в леглото си и гледаме светещите луни, и звезди на тавана. Времената, в които им се радвахме, отдавна отминаха – сега са просто луминесцентни елементи върху една пропукана от влага повърхност.

Тези дни сякаш не свършват, но не можем да кажем същото за нашата енергия. Представете си голяма бутилка с минерална вода, която бива пресушена за нула време от жаден човек – този човек е нашето ежедневие, а течността в бутилката – нашият живот.

Дни наред се лутахме между задълженията си, стараейки се да се адаптираме към света на възрастните. Опитвахме се да се доказваме, че сме ценни за обществото и да даваме пример на по-малките от нас.

А къде беше купонът? За него в нашето сиво всекидневие, място нямаше, макар и младостта ни да си искаше своите скрити копнежи.

И ето, че дойде заветният миг, в който ние, измъчените от работа и лекции младежи, излязохме от своята твърда, безцветна коруба, за да разгледаме магията на нощните неонови светлини. Почивката отстъпи място на жаждата за парти настроение и тук активно се намеси добрият стар парлив алкохол.

Уморени от опиянение, ние искахме да продължим до зори, но колкото и да беше млад организмът, той беше изцеден, а механизмът му имаше нужда от по-качествена и ударна „смазка“. И тогава, сякаш от небето паднал ангел, дойде той – нашият герой с пакетче в задния си джоб.

Излъгани, наивни и влюбени в настоящия момент, ние поехме по пътя на своето мимолетно забавление. Хареса ни да бъдем щастливи и живи за кратки мигове от реалността си. И нататък може би знаете.

Ние, децата от гара „Съвремие“ сме изправени пред епидемия с чудна химична формула, побрана в прахообразна консистенция, която смело влиза в душите, в телата, в съзнанията, оставяйки своите болезнени отпечатъци и спомени за отпадналост, гняв и конвулсивни гърчове. Организмът ни е нашият заклет враг, който се бори с навлизащия наркотик така, както ние се борехме с ежедневния си стрес.

Ние, тези лутащи се в своето жестокото време деца, чакаме Коледа, за да получим пари за своя най-голям подарък. Ние не чакаме почивни дни и празници, за да купонясваме – ние нямаме търпение да дойде утрешният ден, в който ще притъпяваме своята абстиненция отново и отново.

Университетът е някъде далеч в миналото на сънищата, работата може да почака – за къде да бързаме, когато животът ни е натиснал бутона за „пауза“ и ни тегли към забав(е)ните мигове?

Ние, децата от гара „Съвремие“ обичаме младостта си и нейната многопластова красота. Понякога мислим върху своя „последен танц“ и тайно се надяваме да се събудим чисти и новородени. А понякога просто махаме с ръка, въртейки се монотонно в своя окован във вериги кръг на пропастта, не желаейки да избягаме от „розовия“ си сън.

Ние сме като всички Вас, изпаднали в зависимости, различни от пиене, пушене, работохолизъм, кофеин, сладко, секс. Нима Вие сте по-малко порочни от нас?

Ние, също като теб, човеко, вървим сред своето човешко стадо по пътя към новия ден, предстоящата вечер и нощта на, която гледаме с различен окуляр. Ние имаме нужда да бъдем настъпени, за да се озовем обратно в реалността, от която инатливо бягахме. Но нима не разбирате как се гърчим и халюцинираме, след като ефектите си отидат с изгрева?

Понякога сме твърде близо до края, за да бъдем още по-близо до хората, които обичаме. Понякога сме умни и говорим за Юнг и Гьоте, понякога лудешки се натискаме с пороците си, а понякога гледаме празно в стената, върху която няма нищо.

За да ни помогнете, първо трябва да ни чуете – ще разтворим всички пластове на темите, които обичаме всички. За да намерим решение трябва да признаем, че сме безсилни пред Вашата грижа и пред реалността, която ни кара да бъдем чисти и по-добри версии на себе си. За да инвестирате в своето решение, да ни помогнете, се научете да бъдете търпеливи към нашите състояния, защото те са многопластови, различни, понякога бурни, понякога не чак толкова – преди употреба се запознайте с доставчика.

С обич и опиянение: Децата от гара „Съвремие“.

Обратно към статистиките

България е майка на много „лоши“ и „добри“ деца, а подаръци по празниците има за малцина. Добрите деца ги лъжат с нищожни дарове, уж от сърце подарени, докато лошите се скитат по улиците и нощните заведения в търсене на своя най-обичан дявол. Добрите деца си стоят вкъщи и работят усилено, докато лошите си имат своите лични „данъкоплатци“, които плащат за техните зависимости и пороци в миналото, и настоящето.

Днес наркозависимостта е едно от най-лошите заболявания на съвременното общество. То се характеризира в натрапчиво търсене и употреба на опиати, въпреки че те самите са наясно с техните негативни последствия.

Състоянието води до мозъчни аномалии, проблеми със сърдечно – съдовата система и още много други вреди, които жигосват младостта и развитието на индивида завинаги. Най-рисковата група, която е уязвима на този тип зависимост са младите, страдащи от депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство.

Социалната среда e също причина за посягането към наркотиците и тя може да бъде разглеждана по много различни начини – натиск от страна на семейство, приятели или непознатата общност. Всеки млад човек заслужава да се развива в пълноценна среда и да бъде полезен за себе си и своите близки.

Но понякога лабилността на психиката и първичните желания могат да бъдат пагубни и разрушителни. Забавлението се превръща в забвение, а първият път сякаш няма край. Бъдете хора и помагайте на своите приятели в нужда – говорете с тях и бъдете до тях… но без „решения“ в задния джоб.