Този въпрос се поставя все по-често в съвременните фирми, които се интересуват не само от печалбата на бизнеса, но и от благополучието на служителите. Тези два компонента са взаимосвързани и зависят един от друг и колкото по-рано работодателят го осъзнае – толкова по-добре за цялата фирма.
Днешната статия следва да се чете с лека усмивка, но предлага значими истини, които ще помогнат на компанията ви да просперира, както в персонален, така и в бизнес аспект. Затова с леко намигване ви пожелавам приятно четене и успех в прилагането на съветите, тъй като е крайно време да направим нещо с „фирмената култура“ в родните организации.
Шефът командва парада, а лидерът влияе с личен подход
Има много голямо значение от къде идва авторитетът на човека, който е над вас, независимо дали това е пряк ръководител, управител, собственик или „просто“ колега, който ръководи конкретния проект.
Авторитетът на шефа идва основно от неговата позиция, докато при лидера той идва от неговата способност да повлиява върху околните и то съвсем непринудено. И да, авторитетът трябва да се изгради и се гради с действия, а не с промяна на заглавието на длъжностната характеристика.
Шефът е там, за да е сигурен, че фирмените правила се спазват, а лидерът окуражава останалите да мислят как да използват личния си потенциал за постигане на желаните резултати.
Затова, ако искате и вие да бъдете добър лидер на работното място, когато възможността ви се отдаде, обръщайте повече внимание на колегите. Увеличавате влиянието и авторитета си, когато се интересувате от служителите, изслушвате техните мисли и идеи и обяснявате защо се вземат конкретни решения и предприемат конкретни действия в процеса на работа.
Шефът просто обяснява, а лидерът вдъхновява
Обикновеното менажиране включва набелязване, обясняване и даване на задачи. Ангажираното лидерство представя проектите така, че екипът да се вдъхнови и вълнува за приноса, който може да даде за приключването му.
Лидерът се старае да мотивира служителите да вършат работата си, не просто, защото така трябва и това е тяхно задължение, а защото се вълнуват от резултата и виждат, че работата им е значима и оценена по важност.
Добрият водач се стреми да стимулира ангажираността с личен пример, който другите да следват и насърчава развитието с даване на повече правомощия, избягвайки микромениджмънта.
Шефовете дисциплинират, докато лидерите водят с менторство
Грешки на работното място винаги ще се допускат и затова трябва и да се очакват. Добрият ръководител забелязва и силните, и слабите страни на всеки служител, за когото отговаря.
Вместо да атакува пропуските в уменията, той работи с менторски подход, за да ги коригира като насочва служителя към ясно разпознаване на недостатъка и развитие в тази насока. И продължава да дава възможност за изграждане на увереност в нови области, където работникът се представя по-добре.
