Можете ли да си представите съществуването на геоложка епоха, в която основната движеща сила зад промените на планетата не са вулканите, ледниците или тектоничните плочи, както е било през цялото съществуване на нашата планета, а самият човек.

Именно това е Антропоценът - термин, който все по-често звучи в научните и обществените среди. Този термин маркира една нова фаза в историята на Земята, която е започнала приблизително по времето на индустриалната революция.

Това е ерата, в която нашето въздействие върху климата, върху биосферата и геологията, на практика, е станало сравнимо с това на природните сили, действали в продължение на милиони и дори милиарди години. Но какво точно означава този термин и какво е да живеем в епоха, в която хората оформят бъдещето на планетата не просто чрез култура и технологии, а чрез самата геология? Ще разберете в тази статия.

Терминът “Антропоцен”: Това ли е новата реалност

Терминът “Антропоцен” произлиза от гръцкото "антропос"- ("човек") и “цен” ("нов"), като е предложен за първи път в началото на 21-ви век от нобеловия лауреат Пол Крутцен. Макар терминът да е все по-широко използван, той все още не е официално призната геоложка епоха, макар че темата е предмет на оживени дебати сред учените.

Според Международната стратиграфска комисия, за да бъде признат Антропоценът, трябва да се открие така нареченият “златен шип”- недвусмислен геоложки слой, който маркира началото на нова епоха. Някои учени считат, че това не е особено трудно и предлагат това да е началото на ядрената ера през 50-те години на ХХ век, заради глобалното наличие на радиоактивни изотопи в земните пластове.

Човешкото влияние и следите, които оставя по повърхността на планетата

Независимо дали терминът е формално признат или не, доказателствата за човешкото въздействие върху планетата са недвусмислени. Може би най-очевидният от всички признаци е промяната в климата. Увеличените нива на парниковите газове, топенето на ледниците и екстремните климатични събития стават ежедневие.

Но има и по-малко очевидни следи: такъв пример е пластмасата, която прониква във всяко кътче на света, като се започне от океанските дълбини и се стигне до Арктика. А какво да кажем за бетона, с който сме покрили повече площ, отколкото всички гори на планетата заедно?! Това също е фактор, за който няма как да си затворим очите.

Ботонът е най-използваният строителен материал в света. Според Chatham House (2021), годишно се произвеждат над 4 тона бетон на човек (или около 30 милиарда тона на година). А какво да кажем за изчезването на видове, сравнимо по мащаб със събитията на масово измиране от миналото, сега често наричано “Шестото велико измиране”?

И това не е всичко. През 21-ви век има вероятност да изчезне дори Каспийско море, което е най-големият вътрешноконтинентален водоем в света, а това вече е мащаб, който е трудно дори да си представим.

Урбанизация, индустриализация и социално-икономически последствия

Повече от половината човечество днес живее в градове- нещо безпрецедентно в историята ни. Градовете са символ на прогреса на човешката раса, но също така представляват и едно изключително екологичното натоварване. Изграждането на мегаструктури, язовири, пътища, мрежи от транспорт и енергия превръща Земята в “техносфера“- свят, доминиран от човешка инфраструктура.

 Резултатът е такъв, че за съжаление на природата все повече ѝ се налага да се приспособява към нас, вместо да се случва обратното... Антропоценът не засяга всички поравно.

Глобалният Юг, включващ по-бедните страни, страда най-много от последиците на климатичните промени. Въпреки това, глобалният Север (по-развитите държави) е основният източник на емисии и индустриализация.

Това поражда въпроси за екологична справедливост, тъй като много често са засегнати не тези, които замърсяват. Климатичните мигранти са хора, принудени да напуснат домовете си поради суша, наводнения или покачване на морското равнище. Те постепенно се превръщат във все по-масово явление, което ще се задълбочава постепенно с годините.

Отговорност и бъдеще

Изправени сме пред ключов въпрос: Можем ли да обърнем посоката? Отговорът не е прост. Необходима е глобална промяна на парадигмата,а именно преминаване към възобновяеми енергийни източници, устойчиво земеделие, циркулярна икономика и социална отговорност.

Нужни са усилия на всички нива- от правителствата, които създават политики, до корпорациите, които носят голяма част от екологичния отпечатък, и до всеки един от нас. Индивидуалните решения, като например това, какво ядем, как пътуваме, какво купуваме, също имат значение, когато се умножат милион пъти.

Антропоценът е предупреждение, но и възможност да осъзнаем, че всички ние сме част от една фина, взаимосвързана система, а не господари над нея. Може би най-важният въпрос не е дали ще оцелеем като вид в Антропоцена, а какъв свят ще оставим след себе си. Планетата със сигурност ще продължи да съществува, дори след нас. Но дали ние ще можем да живеем в хармония с нея, зависи от нашите действия днес и утре, и всеки ден.