#Аcovidя морето
"Прибирай се вкъщи, вирусът иде!" -
каза ми човек с униформа.
Фарът ще свети наред със лъчите.
Морето ме тегли до болка.
От няколко дни,
съм тук, до морето.
За малко на балкон го съзрях.
Признавам си честно,
четящи човече,
снощи го чух кат' заспах.“
Откъсът от тази публикация, както и много други в социалните мрежи, разкриват действителността на хората във времената на домашна изолация. Защо точно на човешкия вид трябваше да се случва всичко това?
Основните въпроси на населението са свързани с проблема дали трябва мерките да са чак толкова затегнати? Властта, от своя страна, се пита дали наредбите, които спуска, се спазват стриктно.
Засега
И двете страни страдат – този извод може да си направи всеки, който отвори първия новинарски сайт в момента. Времената, в които човечеството е попаднало в днешния ден, ми напомнят за онези през Втората световна война.
Решенията за вечерния час, зидането на бетонни стени по изходите на гетата, хората с пагони по телевизия и радио, призоваващи към незабавно изпълнение на наредби за предотвратяване на струпвания от човешки маси.
Това са само една част от мерките, взимани във войната срещу самопровъзгласилия се за крал, Невидими.
Откакто превзе короната, той отнема човешки животи, причинява икономически кризи и принуждава хиляди да останат по домовете си.
Следващата стъпка е носенето на обозначаващи символи за това кой е болен и кой не. Нека поне този път да са малко по-модерни гривни, а не ленти със звезда над лакътя.
Както и да е, темата, с която исках да ви позанимая е друга. Асоциацията между военните режими преди и времената, в които владетел COVID-19 управлява, ще я представя друг път.
Животът, дето го живеем, живот ли е
„На работа, до аптеката, до магазина и вкъщи!“ – каза премиерът Бойко Борисов преди ден-два.
Тази реплика хем успокои съзнанията на хората, защото показа, че все пак нещо работи навън и ако не с аптекаря, то поне с магазинера можеш да обелиш няколко приказки.
Думите на премиера можеше да доведат и до доста голяма паника. В края на краищата не доведоха до нищо освен до затваряне на малките квартални магазинчета.
А това защо? За да нямаме избор и да отидем всички до големите добре познати хипермаркети и да стане струпване. В малките квартални магазинчета няма място за повече от двама по принцип.
Да хвърлим поглед върху най-застрашените
Всички сме отписали Италия в битката срещу коронавируса. След преминаването на психологическата граница от това да загинат над 450 души за едно денонощие, някак си изразът „да ги отпишем“ може да се използва и за Италия като нация.
Но човешкият дух неведнъж ни е изненадвал. Италианците пеят и танцуват по терасите.
Някои експерти казват, че това си е опасно от гледна точка на разпространението на вирусната инфекция, но населението отвръща, че това е единственият им начин да общуват чрез жив контакт.
Като се замислим, някои хора не се познават, а живеят в апартаменти, чиито тераси са една до друга.
В това положение, в което сме, ще има 100-процентов опознавателен процес в жилищните кооперации не само на ботуша, а и във всички останали страни.
