Седях на стола си чешейки се по темето и мъдрих днешната тема. След дълго мислене за това какво да ви споделя днес, се сетих, че темата през цялото време е била пред мен.
„Честит петък!“ – възкликнах сам на себе си и преди да хвърлите тежки обвинения върху името ми, че имам известни психически отклонения, дайте ми шанс да обясня какво имам предвид. Петъкът е всенароден празник дори във времена на карантина.
И днес няма да изневеря на стила си – да почвам отдалеч и бавно да се приближавам към основното послание, което искам да ви отправя с темата, вместена в заглавието.
С какво свързваме петъка?
Неминуемо, с приближаването на християнски празник като Великден, ние ще си зададем много въпроси, свързани с това колко всъщност смирени сме в ежедневието на 21-ви век.
Е, явно не е много, щом 1 милион лева са се събрали до момента в държавната хазна от глоби за нарушаване на мерките за социална изолация, част от онези за борба с разпространението на коронавирус.
Пак се отклоних. Сега за петъка.
Аз лично свързвам петък не само с края на седмицата и тепърва акостиращия уикенд. Така човек сам си внушава някакви надежди, че това едва ли не ще са последните велики почивни дни в живота му.
Стига, нека сложим край на този начин на мислене, наистина! Петъкът в крайна сметка си е работен ден и колкото и да ни е трудно да го изкарваме до неговия край, понякога умората трябва да бъде преглъщана и да възприемем последния от седмицата делничен ден, както всички останали.
Вечният спор между понеделник и петък
Кой ден е по-тежък? Бива ли след събота и неделя да се работи веднага, не може ли половин ден? Трябва ли така ненадейно да започва работната седмица?
Ние съвременните хора, за разлика от предшествениците ни преди стотина години, живеем в един от най-консуматорските периоди на човечеството. Вече всеки може да има всичко в момента, в който го пожелае.
Това е довело до сериозното разваляне на народната дисциплина, която преди време е била на едно доста високо ниво. Вече глезенето е взело стабилен превес над трудолюбието, амбициите и отговорността.
Именно заради това бързо свикваме с почивката и толкова бавно се адаптираме към работния процес през седмицата.
Лошото е, че съвременният човек мисли цялото това нещо за абсолютно нормално явление. Защо не трябва да е така?
Всъщност, ако погледнем към това кой от двата дни – понеделник или петък ни е по-тежък, правилен отговор няма. И това отново се аргументира изцяло с психологически факти.
Извинявам се предварително, ако разочаровам някого със своето твърдение, но и понеделникът, и петъкът са два напълно еднакви дни – работното време е еднакво, обемът на работата често също не се различава.
Да твърдим, че има разминавания в естеството и размера на задълженията заради името на деня, е меко казано глупаво.
Защо за някои понеделникът е толкова тежък ден?
Представете си най-приказния уикенд в историята. Направете бърз преглед на събитията от петък вечер до неделя следобед.
Спомнете си как приятелката ви ви изненада с любимия ви шоколад и след това се разхождахте близо три часа в компанията на топлата пролетна вечер.
След това се сетете как се прибрахте, а в главата ви се въртяха мислите за най-големия ви проблем – с какво едновременно да заситите глада си, но и да поглезите сетивата си.
Ненадейно телефонът ви звъни и вместо да се изпише името на шефа, звънящ ви докато приготвя сопнатия си тон, с който ще ви застреля вербално, излиза името на близък ваш приятел.
Той ви отправя оферта за вредна храна навън, а след това да почерпи за нова работа в нощен клуб.
Е, няма по-хубаво нещо. Казвате на приятелката си, а тя е в екстаз, че петъкът ще е незабравим. Започвате да се оправяте за очакващата ви вечер.
Излизате, задоволявате апетита си и глезенето на сетивата с някоя вредна комбинация от тесто, пет вида салати, тлъста пържола с неясен произход и приятна компания. Влизате в обещаната ви шумна дискотека и…
Събуждате се чак в събота на обяд без особени спомени за това какво се е случило снощи. Да, заслужавала си е вечерта.
Това какво стана, ще запазим за нас. На вас оставаме удоволствието от усещането за мистична петъчна вечер с откъслечни спомени.
Сега, ако ви кажа, че си спомняте за всичко това с усмивка докато сте в метрото, пътуващи за понеделничния работен ден?
Съжалявам, развалих ли нещо? Ако съм провалил приятните спомени, то вие сте от онези хора, които възприемат понеделника като обществен враг номер едно.
Дано го забранят със закон! Нали?
Защо добрият стар петък понякога е гаден?
Защото е трудно! Защото идва уикенд! Защото не ми се работи!
Хора, хора, хора! Извинете, но трябва ли петъкът да е ден на оптимизъм и усмивки, че всичко това, което казахме по-горе в материала, е на път да се случи?
Може би сте раздразнителни, защото вътрешно осъзнавате колко много време има докато избутате петък и всичко приятно, което тепърва предстои да ви се случи, може и никога да не дойде.
За домашно, което очаквам другия петък, си отбележете да се научите да бъдете оптимисти! Полезно е и ще ви хареса!
