Варна, градът на морето, където вълните шепнат истории на свобода, стана арена на нов национален спорт – вандалство. Не, не е олимпийски, макар че по интензитет и творчество бихме могли да се борим за медали.

Новата мишена? Паметникът на Граф Игнатиев. Изглежда, че вече не стига само да замърсим паметта на исторически личности с преиначени факти в учебниците – трябва и буквално да ги омаскарим.

Кой е Граф Игнатиев

Малцина знаят, че Граф Игнатиев е инициаторът на Санстефанския мирен договор.

Граф Игнатиев, аристократът, дипломатът, човекът, дал нещо за България. Малцина знаят, че Граф Игнатиев е инициаторът на Санстефанския мирен договор. Е, какво от това?

Днес той е просто още една мраморна фигура на площада, чиято съдба е да служи като мишена за изява на „талантите“ на местните вандали. Замисляли ли сте се защо правим това?

Защо националният ни спорт е да унищожаваме, а не да създаваме

Тази картинка е символ на съвременната българска трагедия. От една страна, имаме световно признати културни и исторически символи, от друга – разрушената и потъпкана самоувереност на нация, която е загубила връзката си с миналото.

Вандалството е като писък на безсилие, един отчаян опит да се направи забележимо присъствие в света, където изглежда всичко е извън нашия контрол.

Как да го разберем? Да го осъдим? Да се опитаме да намерим решение?

На първо място, трябва да признаем, че това е отражение на обществото ни като цяло. Ние сме тези, които сме изградили това общество, и ние сме тези, които трябва да се погрижим за неговото преобразяване. Не можем просто да сочим с пръст и да обвиняваме „онези младежи“ – вината е споделена.

Но какво означава това за нас като нация? Значи ли, че сме се превърнали в народ, който е загубил способността си да цени историята и културата си? Къде се е изгубила онази гордост и самоуважение, което е било толкова присъщо за нас преди?

Сега е моментът да се погледнем в огледалото и да се запитаме:

„Какъв искам да бъде светът, в който живея?“ Можем ли да променим националния спорт от вандалство в нещо, което наистина ни отличава като нация – може би уважение, творчество, иновации?

Не е достатъчно просто да почистим паметника на Граф Игнатиев. Трябва да почистим и собствените си сърца и умове. Трябва да възстановим връзката си с миналото, да се научим да ценим културното и историческото наследство, което ни е оставено. Това е задача не само за правителството или за образователната система, но и за всеки от нас.

 

И накрая, нека не забравяме, че всяко действие, което предприемаме, оставя следа.

Следите, които оставяме в света, говорят за нас като за индивиди и като за общество.

Вандалството върху паметника на Граф Игнатиев не е просто акт на безсмислено разрушение - то е символ за наличието на по-дълбоки проблеми в нашето общество. Нека използваме този момент като повод да се замислим за собствената си роля в създаването на по-добро бъдеще.

Не заради паметника, а заради нас самите и заради България.