През 1919 година в Петербургския физико-технически институт изобретателят Лев Теремин създава изобретение, чиято първоначална цел е да измерва плътността на газове в контейнер.
След поредица от любопитни находки, изобретението се превръща в средство за шпионаж, използвано по време на Студената война, което в течение на времето еволюира в музикален инструмент.
Инструментът, наречен „Теремин“ на своя създател, е смятан за първия в света електронен музикален инструмент, който завинаги променя историята на музиката.
В днешно време инструментът широко употребяван от филмови композитори, известни групи, сред които Pink Floyd и Led Zeppelin, както и композитори на електронна музика. Истината зад неговата история обаче е сравнително слабо позната.
По-заинтересованите читатели могат подробно да се запознаят с нея в книгата на Алберт Глински, озаглавена „Термен: Ефирна музика и шпионаж“. За останалите сме се постарали да предадем историята увлекателно и подробно в тази статия.
Каква е връзката между музиката и шпионажа и в какво се състои двойствената природа на инструмента, на който самия Владимир Ленин е свирил?
Какво представлява тереминът като музикален инструмент
Теремин, също наричан „тереминвокс“ или „терменвокс“, е инструмент, който произвежда звук без физически допир от страна на свирещия.
Той наподобява кутия, която разполага с две антени. Те улавят промените в електромагнитното поле когато към тях се приближи обект, и ги преобразуват в звук.
По този начин музикантът може да приближава ръцете си към антените и по този начин да контролира силата и височината на звука. Звукът, възпроизвеждан от инструмента, е определян от много хора като извънземен.
След излизането на филма „Електронната Одисея на Теремин“ през 1993 година инструментът напълно утвърждава мястото си в света на музиката. За това обаче ще поговорим в края на статията, а сега ще разкажем повече за еволюцията на изобретението и за неговия създател.
Кой е Лев Теремин
Лев Сергеевич Теремин, наричан Термен по време на пребиваването му в САЩ, е роден в Санкт Петербург през 1896. Находчивостта на неговия ум надвишава в пъти тази на обикновения човек, което е причината той да създаде стотици изобретения през живота си.
По време на Първата световна война той учи във военно училище, където се занимава с електричество и радиовълни.
През 1919 години е поканен в Петербургския физико-технически институт, за да изучава свойствата и параметрите на газовете. Там именно той създава своето революционно изобретение.
От дете Теремин свири на виолончело и фортепиано, а страстта му към музиката изиграва роля в едно от най-куриозните изобретения на 20-ти век.
Музикален инструмент и алармено устройство
Лев Термен създава уред, който измерва параметрите на различни газове, но скоро след това забелязва нещо любопитно. Уредът е трябвало да издава определен звук спрямо параметрите на газовете, но изобретателят забелязва, че звукът не се влияе единствено от тях.
Когато той приближава или отдалечава ръката си от антените на уреда, те реагират и звукът се променя. Тогава той открива, че електромагнитното поле около антената се влияе от обектите, които взаимодействат с него.
Поради своята страст към музиката, той измисля начин да превърне уреда в музикален инструмент.
Освен това обаче, инструментът служи и като своеобразно алармено устройство. Тази информация достига до Владимир Ленин, тогава вече ръководител на правителството на Съюза, и събужда неговия интерес.
Връзката между музиката и шпионажа
Ленин остава толкова впечатлен от изобретението на Теремин, че през 1922 решава да го изпрати изобретателя да представя тереминът като музикален инструмент из целия Съветски съюз. Целта е да пропагандира електрификацията на Русия, като няколко години по-късно той заминава, за да продължи тази пропаганда и в Западна Европа.
Публиката, която досега не е виждала музикален инструмент, на който може да се свири без допир, е впечатлена и той бързо набира популярност.
Използвайки концертите си като претекст, Теремин създава контакти и събира информация, която предава в СССР. Изобретението му е толкова впечатляващо, че му дава достъп до патентни офиси и места, където се разработват нови технологии в създаването на различни устройства.
Животът в САЩ
Шпионажът продължава и след 1927, когато той заминава в Ню Йорк.
След дълги премеждия, там той успява да патентова инструмента и да сключи договор с Американската Радио Корпорация (RCA) за продажбата му.
Първоначално успява да продаде стотици бройки поради голямата популярност на тереминвокс, вече наричан просто „теремин“. Оказва се обаче, че за обикновения човек е невероятно трудно да се научи да свири на него, а първоначално той е рекламиран като „инструмент, на който всеки може да свири“.
Тази реклама е била с цел да пропагандира комунистическия идеал за равенство, но не е имала връзка с действителността. Това да успееш да контролираш звука на инструмента и да създадеш мелодия можело да отнеме години.
Продажбите спадат драстично, а Теремин все повече затъва в дългове. Все по-трудно му е и да прикрива своята двойна игра и да продължава да докладва на СССР.
Затънал в проблеми във всяка сфера от живота си, през 1938 Теремин изчезва без да информира никого.
Съдбата на Лев Термен
След изчезването на Теремин, неговият инструмент започва да набира отново популярност, а звукът му все по-често се появява във филмите. Много музиканти експериментират с него и развиват нови стилове в музиката.
Развитието на употребата на инструмента обаче не помага на Лев Теремин. Оказва се, че той се е върнал в СССР по собствено желание, но там е бил заловен от Сталин и изпратен в гулаг.
За разлика от много други жертви на тази съдба, които умират в лагерите, след 3 месеца той е изпратен в „шарашка“ – лаборатория, в която учени и изобретатели биват принудени да създават устройства, които биха били полезни на Съветското правителство.
На базата на опита си с теремина, там той създава редица подслушвателни устройства. Едно от тях, наречено Буран, е използвано и за подслушване на самия Сталин.
Теремин създава и друго устройство, наречено The Great Seal Bug, но още познато като „Нещото“. То представлява малък подслушвателен бръмбър, който е поставен в кутия с дърворезба на Американския държавен печат или герб.
Кутията бива поднесена на американския посланик в Москва, Аверел Хариман, който веднага я закача на стената си. По този начин той бива подслушван по време на Студената война, докато бръмбърът случайно не е открит през 1952, тъй като близка британска радиостанция случайно улавя сигналите му и съответните разговори.
Теремин работи за КГБ до 1966, след което започва да преподава физика в Московския държавен университет и да продължава да разработва своите изобретения.
През 1947 той вече е женен за третата си съпруга, Мария Гушина, и има две дъщери, с които по-късно пътува в Европа и САЩ. През 1993 Лев Теремин умира в Москва на 97 години.
Съдбата на инструмента днес
Тереминът има огромно влияние в света на музиката. Той събужда интереса на Боб Мууг, който по-късно създава първия синтезатор именно на базата на теремина и революционизира електронната музика.
Музика за теремин започват да пишат за пръв път композитори като Андрей Пашченко и Йозеф Шилингер. Редица известни групи го използват в музиката си, сред които са Led Zeppelin, Radiohead, Beach Boys и много други.
В днешно време технологията му е изключително развита и той притежава редица допълнителни функции като музикален инструмент. Музикантите, които свирят на него професионално, се наричат тереминисти, а отзвукът му във филмовата и електронната музика продължава да звучи.
