Службата на главния прокурор на Тексас съди Facebook по обвинение, че социалната мрежа е нарушила защитата на неприкосновеността в щата със своята технология за лицево разпознаване, която е събирала биометричните данни на милиони тексаци без тяхното изрично съгласие.
В рамките на делото Facebook е обвинена, че без одобрение е събрала биометрична информация от снимки и видеа, които потребителите са качили, разкрила е информация на други и не е успяла да я унищожи в разумен срок.
„Това е пореден пример за измамни бизнес практики на Big Tech (големите технологични компании – бел. ред.) и трябва да спре. Ще продължа да се боря за неприкосновеността и сигурността на тексасците“, заяви главният прокурор Кен Пакстън.
Кому е нужно дело точно сега
За делото първи писа Wall Street Journal, който цитиран запознат с въпроса източник, според когото държавата търси стотици милиарди долари граждански санкции.
Записан за делото, говорител на Meta коментира: „Тези твърдения са неоснователни и ние ще се защитаваме категорично“.
В публикация в блога си от ноември компанията посочва, че спира системата за лицево разпознаване и ще изтрие информацията на над 1 млрд. души. Тя се позовава на притеснения за използването на технологията и несигурността относно това какви са правилата за нейното използване.
Освен това през 2020 г. се съгласи да плати 650 млн. долара, за да уреди дело в щата Илинойс, занимаващо се с подобни опасения.
Новото дело, което беше заведено в щатския съд в Маршал, Тексас, гласи, че 20,5 млн. тексасци имат профили във Facebook.
„Обхватът на неправомерното поведение на Facebook е зашеметяващ“, се казва в делото. “Facebook многократно е улавяла биометричните идентификатори на тексасците без съгласието им – не стотици или хиляди, не милиони, а милиарди пъти“, допълва текстът.
Сроковете по делото - какво следва сега
До края на юни европейските власти и страните членки може да постигнат споразумение за предложените правила за технологичната индустрия, които ще принудят онлайн платформите да следят публикуваното онлайн въпреки разликите в техните подходи, разкрива евродепутат, който участва във воденето на преговорите.
Законът за дигиталните услуги (DSA), предложен от еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, принуждава Amazon.com, Apple, Google и Meta да положат повече усилия, за да се справят с незаконното съдържание в платформите си или рискуват да бъдат глобени с до 6% от световния си оборот.
Първо по рода си в света, предложението на Вестагер трябва да получи одобрението от страните от Европейския съюз и от властите в Брюксел, за да се превърне в закон.
„Оптимист съм, че можем да сключим споразумение преди края на юни“, коментира евродепутатът Кристел Шалдемоз в интервю.
