Един от най-големите проблеми, пред които Русия е изправена в момента, е управлението на външнотърговските трансакции.

Основните банки в страната нямат достъп до SWIFT; броят на каналите за международни трансакции драстично намаля; трудно е да се осъществяват трансакции в долари и евро.

Правителството е принудено да търси нови начини да получава пари за руския износ и да плаща за вноса. Властите и бизнесът се опитаха да преминат към трансакции в национална валута, бартерни сделки, плащания в брой и други схеми, но не успяха да намерят цялостно решение през 2022 г.

Усилията сега са насочени към криптовалути и плащания в юани, което означава, че руската икономика ще става все по-зависима от китайската валута, с всички рискове, свързани с тази промяна, пише Александра Прокопенко, независим анализатор.

Още преди войната централната банка на Русия имаше за цел да намали зависимостта на страната от западните валути, особено от щатския долар.

Ефектът на санкциите срещу Русия

Инвазията и последвалите санкции принудиха руските финансови служители да ускорят тези усилия: през третото тримесечие на 2022 г. делът на чуждестранната валута в руската банкова система падна до най-ниското ниво за всички времена от 15%.

За девет месеца делът на трансакциите в долари и евро на руския пазар намалява, съответно, от 52% на 34% и от 35% на 19%. Те са заменени от плащания в рубли и юани, които отбелязват съответно увеличение от 12,3% до 32,4% и 0,4% до 14%.

Делът на юана в търговията на фондовия пазар също се повишава рязко: от 3 процента на 33 процента.

Успява ли Русия да продаде чужда валута навън

От 13 януари до 6 февруари Министерството на финансите на Русия планираше да продаде чуждестранна валута на стойност 54,5 млрд. рубли, като използва своите резерви от 3,1 трлн. рубли ликвидни активи в юани.

Те съставляват над 40 процента от разпределимите ликвидни активи във Фонда за национално богатство. Това все още е незначителна сума, която възлиза на по-малко от 3 процента в обращението на руските юани през последните три месеца. Това ще означава намалена волатилност за рублата.

Министерството на финансите също преразгледа структурата на валутния компонент на Фонда за национално богатство в края на 2022 г., като удвои дела му в юани до 60 на сто. Всички излишни приходи от петрол и газ през 2023 г. ще бъдат натрупани в юани.

Дедоларизацията на икономиката, с която руските власти толкова се гордеят, по същество се превръща в „юанизация“. Русия се движи към валутна зона юан, като заменя зависимостта си от долара с такава към юана.

Това едва ли е надеждна замяна: сега руските резерви и плащания ще бъдат повлияни от политиката на Китайската комунистическа партия и Народната банка на Китай. Ако отношенията между двете страни се влошат, Русия може да се сблъска със загуби на резерви и прекъсвания на плащанията.