Айдееее, па доде туй време. Ама не гласува‘ме ли таз година бре, моме? Ама то туй сега е различно, нали? Сега требе за президент да са драскат бюлетинки и да са въртят шменти-капели…
От ония, големите плакати на улицата седат и ма гледат едни усмихнати убавци, все едно те са ми платиле токо и са ми оправиле разкопаната улица. Пак ща са пикае на президентството, пак ше се скубат коси и пак ше са хвърлят едни обещания, за които и те самите си не верват…
„Ний сме тук за ората!“ За кои ора, ма, душооо. И азе съм човяк, ей ма на, застанал съм ви тука, говорим за важните неща от живото, ама нещо ич ми не аресвате. Да вземем и азе да се кандидатирам за президент, а? Виж ма к‘ъв съм убав, и азе мо‘ем да обещавам да ви вдигнем заплатите, да ви поя само с убава рикия и да ви храня само с убава бугарска кухня.
Както всички ние, така и нашият събеседник е изпълнен с вълнение относно предстоящите президентски избори. Седи си нашият хубавец, кърши ръце, срича кой какво е написал като свое предизборно обещание и се опитва да запомни коя бюлетина с кой номер е.
Не е редно да го попитаме за кого би гласувал, но ще го изслушаме до края, защото той има какво да каже, и защото той вече си представя как би изглеждал самият той като висш държавен глава.
Баце, смени плочата, че и кебапчетата ти станаха от соя
Гледам ги азе тези по телевизията, моме: Че те като на карнавал ми се изтепанчиле, народо кат‘ кукуруз ша го продават на Европата, на Америката, на Русията и на кой още не. Они стари, едни кухи, едни грозни, едни мазни…Бе, хвани единио, удари другио.
Ама требе да гласуваме, требе си, щото после ке мрънкотиме. А, то азе пак ке мрънкотим, ама ше знам кой ма е подкупил най-арно. Баче ти си знае цената, я, нема да са продаваме за едно кебапче от соя.
То туй мясо ли й? Мясото веке е у селата, там са гледат животни – кози, крави, овце, свине, пилци, к‘вото ти душа сака. Мислех си азе да избегаме с Ганьовица и бай ти Миле у некое село, до нек‘ви там горски чукаре, ама то от политика може ли да избегаш?!
Тия кат захванат цела България и до най-кривата паланка ще стискат тия пръсти. И ще крадат бе, моме, ще крадат беднио и прост бугарин. Ша го ошушкат до последното паренце и ке го остават голтак да оди по чужбината да си търси щастието.
Ама мамицата ви продажна! Ще одим да ви гласувам, ама и вие требе да връшите услуги на народо. То не може само народо да дава, па ония, костюмарете да си стискат кесийките и да си седят на раздумка в Парламенто.
Как съм одил на изборе преди, така и че одим и ся – нахлузвам новата си кошуля (стара дума за „риза“, носеща се под носията), слагам праните гаще и подхващам Ганьовица под ръчица. Ке одим двамата, изтупани, като на сватба, да види народо, че не са даваме да одим като мръшляци. Само за едно съжалявам, моме и то е, че и азе не са опитах да бъда президент. Ей са че ти кажем каква убава скица щех да съм.
Ти знаеш ли ме мене кой съм
Ти така като ма гледаш, моме, баче ти става ли за президент? Ставам, я, отговорих ти бръже. Знаеш ли що? Щото и азе можем да въртим схеми и то по-арни от техните, можем да бъдем мазен гъзолизец и да ти обещавам убав живот. Всичко го можем, ама дваж по-добре.
А си ме представи сега пред телевизоро на Нова година. Пийш, пушиш, пуцаш на поразия, а баче ти говори преди да загърмят онез Радки с пиратките. Знаеш ли какво ке променим пръво?
Че свалим цената на рикията – рикията требе да бъде достъпна и за дяцата. Едно време им топехме пръстетата у рикията и тей ги правехме арни мъже. После ги изпращахме у казармата и после ги женехме за арни девойчета.
Ей туй ша върнем, моме, добрата казарма. Там какви далаверки са правят, да ти не думам, ама по неколко месеца не докосваш женски бедър – ама то туй да е проблемо, после, кат‘ са върнем са гмуркам под юрганя кат дърт шопар у кукурузо.
Избега ми мисълта…А, задумахме са за президенто. То требе да има чар, да има дъъълги мустаки, космаци по силните ръки и загар по челото – да личи, че е бил работяга. Гледаш ли ги они какви са изсипани?
Ке се изправим, ке свалим цената на рикията, ке върнем казармата, ке върнем лево, ако щеш, абе всичко за убавото бъдеще, нали така? Аре, живот и здраве, след некоя друга година и азе ке цъфнем у тия листи с имена. Че гледаш и че се маеш, моме, какви ще ги завърти бай ти Ганьо.
Ама трай сега и гласувай за когото има. Ама да гласуваш, ей, да не се караме.
