Коги доде петъко, свако, бай ти Ганя се чувства като единствен оцелял след безмилостна битка с ежедневието и работата. Ама какво да правиш, трябва да се бачка, че да има пари за хляб, ракия и ако може малко лучец за мезе.
Като ме питат: „Как си, Ганьо“, аз отвръщам: „Бивам.“. Ама тук вече не говорим за просто една дума, а за цела диагноза, бако, философия и национален спорт в едно. Я си представи сега да седнеш на масата заранта, кафето ти да е изстинало, да ти се въртят мисли като стар вентилатор от панелка, дето само бучи, ама инак не охлажда- ей т‘ва е, викам, да „биваш“.
Ни ти е добре, ни ти е зле, ама нали златното правило го знаете- я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Нека ти кажа няколко думи, бако, за истините от живота и онези състояния, в които хем ти се пие, хем ти се яде, ама ти се и спи. Почекай малко, сипи си едно сутрешно кафе, па после удари една ракия за мое здраве, че ситуацията е „мамата си джаса“.
„Бивам“- философия на състоянието
От личен интерес към състоянието, към което много голяма част от нашето общество се е прилепила и усвоила като философия на собствения си живот, попитах Ганьо какво означава да „биваш“- как този интересен глагол се вписва за психологическото състояние, финансовото и още нещо. Четете по-нататък неговия отговор:
Ше ти думам, бачевото, за онуй състояние, което те кара хем да се напиеш с първак от мъка, хем да счупиш климатико у вазе с кирката, ама някак си да си бичиш и айляко. Нали знаеш оная песен на Васко Кеца- „Казано честно, всичко ми е наред“- ей така искам да си паля кеца всеки ден към работа.
Вътре- драми, съмнения, едни такива житейски шамари, а отвън: „Е, бивам, к‘во да правя“.
И тук идва гениалността на българина: Той няма да ти каже: „Брат, душата ми е на парчета, едвам ги намирам, за да ги свържа отново, всичко ми тежи“- категорично не. Той ще дръпне една цигара, ще погледне някъде в нищото и ще изрече с дълбоко стоическо спокойствие: „Бивам“.
Това „бивам“ носи в себе си хем малко надежда („може и да стане нещо“), малко примирение („еми, такъв е животът“) и една щипка инат („няма да се дам, ама няма и да се правя на герой“).
Карал ли си, бако, кола на резерва? Лампичката ти свети, знаеш, че ей са ще си…такова таковата, ама си викаш: „Айде още малко ще издържи“.
Най-интересният нюанс, който ми направи силно впечатление, говорейки с Ганьо, е, че „бивам“ носи своята своеобразна универсалност зад себе си- тотално нежелание да се обясняваш за проблемите си, хем си добре, хем не си, „не ме питай, че ще стане дълго“ или просто „оцелявам, брат, оцелявам“.
Стискаме зъби, докат‘ се не счупат
Като попитах този, на пръв поглед, смачкан от живота човечец, какво мисли за житейските философии и как трябва да живеем пълноценно, той ме погледна под дебелите си вежди с недоумение, което индикираше, че не е разбрал въпроса. Улесних и го обърнах на разговор в кръчма, а не толкова на формално интервю: „Как живееш, Ганя и как живеят комшиите ти?“.
Значи, бачевото, трябва да имаш много здрави зъбаци, да ги стиснеш и да си кажеш, че всичко ще мине и нема да е все така. С това се събуждам сутрин и си легам вечер. Оцеляваме както можем, все едно сме у джунгла, нали знаеш, мари, „яж или ще бъдеш изеден“.
Одила ли си на Черно море през зимата? Наскоро карах буркани с лютеница нататаче, че много станаха у нас, жената вика: „Барем изкараш некой лев от тях“, та отивам аз там, то едно мрачно, сиво, па отдоле вълни блъскат, течения те теглят, я не знам нагоре ли съм или надолу. И те питат: „Как си бе, човек?“ и ти викаш: „Бивам.“.
Може да немаме много пари с жената, ама поне сме заедно, оцеляваме и се държим. Да де, чат-пат се караме, че цялата махала да ни чуе, ама това е част от оцеляването ни, бачевото.
Българинът векове наред не е живял в условия на пълна стабилност- тук имаме Османско владичество, войни, политически катаклизми, издигане и сваляне на режими, и всичко това води до философията: „Не планирай твърде далеч, гледай да изкараш днес“.
И това, разбира се, поражда един дълбок вътрешен модел, който учи, че животът не е нещо, което да контролираш- той е нещо, което издържаш, за да „биваш“. Българинът не е възпитан да говори за своите вътрешни кризи и състояния, просто защото той самият не ги осъзнава.
Той ги стиска като петаче в детска ръчичка, мълчи и иронизира всяка своя житейска ситуация. И така неговото вътрешно напрежение не излиза навън, а се превръща в онова тихо „бивам“.
И за финал, бачевото, бако ти ще ти каже само да не се плашиш- сипи си една ракия, направи си една салатка и всичко ше си доде на местото.
